Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Александър Борисович! Много бих искал да работя под ваше ръководство, но не и при този главен прокурор. Прекалено големи дела водите, прекалено високопоставени хора са забъркани в тях и твърде малко шансове има да види човек виновните на подсъдимата скамейка. А аз искам да виждам резултатите от работата си. Пуснете ме при Грязнов.
— Какво ти става, Володя! Да не си ми крепостен? Какви права мога да имам над теб? Върви.
Така отговори тогава обиденият Турецки. „Надут пуяк! — ругаеше се той сега. — Да не би да не си преживявал същото? Нали ти самият не хукна навремето след любимия си началник Костя Меркулов в републиканската прокуратура? Догнуся те от стопанските дела, видиш ли! Това е то. Бива ни да съдим другите, а себе си, любимия — в никакъв случай!“
Отекна прощалният залп. Московската криминална отдаваше последна почит на загиналия си другар. Русокосото момиче доведе слабичката майка на Володя на ръба на гроба и тя хвърли с трепереща ръка бучка пръст върху капака на ковчега, в който лежеше единственият й син, сега вече безучастен към всичко живо.
Елизавета Никитична не издържа и се разплака. Момичето я отведе настрана, като я успокояваше ласкаво. Върволицата от хора, дошли да се простят с Володя, се заточи към гроба.
Тук съвсем наблизо беше организирана и прощалната почерпка. В автобус, принадлежащ на ведомството на Грязнов, върху седалките бяха сложени шперплатови плоскости. Дошлите на погребението момичета от МУР ги застлаха с хартиени покривки, пъргаво раздадоха приготвените преди това сандвичи и наляха водка в пластмасови чашки. Другарите и просто колегите на Володя Фрязин се качваха в тази импровизирана къщичка през задната врата, промушваха се по прохода между седалките, изпиваха чашка-две водка, хапваха сандвичите и излизаха през предната врата, за да дадат и на другите възможност да поменат загиналия си другар.
Турецки, Меркулов и Грязнов стояха малко настрани и наблюдаваха тази картина. Саша и Слава пушеха, като криеха в шепи цигарите си от дъждовните струи. Меркулов ги гледаше завистливо и усилено вдишваше мокрия въздух.
— Добре, дайте да дръпна и аз. Не издържам вече — посегна Константин Дмитриевич към цигарата на Турецки.
— Костя, какво ти става? Мислех, че си отвикнал — учуди се Турецки, но му даде цигарата си. Заместник главният прокурор на Русия дръпна два пъти дълбоко и се закашля.
— Правилен обичай е все пак поменът — каза Турецки, като кимна към автобуса и незабелязано прибра цигарата си от Меркулов.
Наистина излизащите от автобуса хора, за разлика от мълчаливата опашка на задната врата си говореха, палеха цигари, разделяйки се на групички. Тук-там даже се чуваше тих смях. Какво пък, животът продължава и само лицемер може да упрекне тези хора в безчувственост. Нали всеки от тях също се изправя срещу куршумите и някой ден може да се окаже на мястото на Володя.
Към тях се приближи майката на Володя, придържана под ръка от русокосото момиче.
— Благодаря на всички ви, че помогнахте да погребем Володя — каза тя.
Наистина двете ведомства бяха дали пари за погребението: и МУР, и Главната прокуратура.
— Ех, за какво ни благодарите, Елизавета Никитична? — По скулите на Грязнов заиграха бучки. — Ако бяхме опазили живота му, тогава щеше да има за какво… — Грязнов хвърли фаса си и ожесточено го размаза върху мократа земя.
— Какво да се прави — тихо отвърна майката на Володя. — Работата ви е такава. Моля ви, заповядайте вкъщи да поменем. Володя — обърна се тя към тримата. — Всички не мога да поканя, жилището ни е мъничко. Но вас, Константин Дмитриевич, вас, Александър Борисович, и, разбира се, вас, Вячеслав Иванович, Володя много обичаше и уважаваше. Поканих още и Дима Чиртков, той много ми помогна в тези печални грижи. Володя дружеше с него. Така че, ако ви е възможно и не сте много заети, ще ми бъде приятно.
— Разбира се, че ще дойдем — отговори за всички Турецки, като гледаше с болка тази дребна жена, която успяваше да съхрани учудващо достойнство дори в такава тежка минута.
Скоро прощаването приключи, хората се качиха по автобусите и колите и скръбният кортеж напусна гробището.
Мъничкият апартамент в пететажния блок беше наистина много тесен, но чист и уютен. Безшумно сновяха възрастни жени, роднини и съседки, като разнасяха по масите мезета и салати, чинии с маринована сельодка, купища блини — простичкото меню на помена. След няколко чашки и множество топли думи, казани в памет на Володя, Меркулов се надигна.