Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Лотар потръпна, спомняйки си грозния кошмарен инцидент. Той се озова с Кадгар, полуорката Гарона и шепа хора… срещу самия Медив. Кадгар беше принуден да нанесе смъртоносен удар на господаря си, но Лотар бе този, който отряза главата на стария си другар… главата на този, който на младини го бе спасявал толкова пъти. В онова време, когато той, Медив и Лейн бяха най-добри приятели.

Лотар поклати глава и пропъди сълзите си. Той бе скърбил много пъти по време на дългото си морско пътуване, но болката, яростта и мъката все още заплашваха да го погълнат. Лейн! Най-добрият му приятел, другарят му… кралят му. Лейн с благата усмивка, усмихнатите очи и острия ум. Лейн, който доведе златните години на Стормуинд… Само за да го види разгромен от орките и тяхната Орда, която заля земята и помете всичко по пътя си.

И после да разбере, че Медив е бил виновен за всичко! Че неговата магия е помогнала на орките да дойдат в този свят, в Стормуинд! И всичко това доведе не само до унищожението на кралството, но и до смъртта на Лейн! Лотар сподави плача си от мисълта за всичко, което бе изгубил, всичко, което хората му бяха изгубили. После се стегна, както многократно бе правил по време на пътуването си. Той не биваше да се поддава на подобни чувства. Хората му се нуждаеха от него. Хората по тези земи се нуждаеха от него, макар още да не го знаеха.

А също и Кадгар. Лотар все още не можеше да проумее всичко, което се случи в Каразан онази нощ. Може би никога нямаше да успее. Но по някакъв начин, по време на битката с Медив, Кадгар се беше променил. Беше изгубил младостта си и тялото му неестествено се състари. Сега Кадгар приличаше на стар мъж, много по-стар от самия Лотар, макар че беше по-млад от него с почти четиридесет години. И Лотар се притесняваше и чудеше какво друго може да се е променило в младия магьосник.