Доктор Смърт [bg]

— Ако съдя по това, до което успях да се добера, не е припечелвал много. Огледах апартамента му в деня след убийството. Мизерна бърлога. Собствената му кола е стар шевролет в окаяно състояние. Преди да започне да наема микробуси, е използвал стаи в евтини мотели.

Кимнах.

— Трупове, оставяни в леглата и откривани от камериерките на следващата сутрин. Твърде много жени бяха травматизирани, което се отрази зле на имиджа му. Веднъж го гледах по телевизията, опитваше се да се оправдае. Твърдеше, че щом Исус е роден в плевня, пълна с кози фъшкии, значи обстановката няма значение. Все пак има, нали?

Майло ме погледна.

— Следил си кариерата на Мейт?

— Не беше необходимо — отвърнах, стараейки се да владея гласа си. — Никога не се е крил от медиите. Някакви следи от други коли наблизо?

Той поклати глава.

— Е — предположих, — значи се питаш дали убиецът е пътувал с Мейт.

— Или е паркирал по-далеч надолу по пътя, докъдето не стигнахме при претърсването. Или не е оставил следи, както често се случва. Знаеш, че оперативните работници повече пречат, отколкото помагат. Никой не е съобщил за забелязани други превозни средства. Но никой не е видял и проклетия микробус, а е стоял тук с часове.

— А стъпки?

— Само на хората, които са открили микробуса.

— Какъв е приблизителният час на смъртта? — попитах.

— Рано сутринта, между един и четири. — Рязко повдигна маншета си и погледна часовника „Таймекс“. Стъклото бе издраскано и замъглено. — Мейт е бил открит малко след изгрев-слънце, около шест и петнадесет.

— Във вестниците се споменава, че хората, които са го открили, били туристи — отбелязах аз. — Явно са доста ранобудни.

— Две юпита разхождали кучето си и дошли насам за малко утринна гимнастика, преди да се запътят към офисите си. Тръгнали по пътеката и забелязали микробуса.

— Никой друг ли не е минал оттук? — посочих надолу към Енсино Хилс Драйв. — Някога идвах от време на време и си спомням, че се строяха жилища. Вероятно районът вече е населен. До този час би трябвало да са минали една-две коли.

— Да, населен е — отвърна той. — Има доста заможни жители. Малцина могат да си позволят такъв разкош.