Игра на духове [bg]

Мокси така преработи споразумението с ФБР, че то заприлича повече на ежемесечно благотворително дарение от правителството, отколкото на договор за заплащане за услуги сега или в бъдеще. Проблемът обаче не беше в думите на хартия, а в смисъла, който се криеше зад тях. Паркър си даваше сметка, че е вързан за Рос, както и Рос - за него. Всяка услуга, поискана или осъществена, щеше да има цена. И сега усещаше, че агентът е на път да заработи част от тези пари.

- А неофициално?

- От време на време се ползваше от нашата щедрост.

- А в замяна трябваше да...?

- Да гледа. Да се ослушва. - Рос допи коктейла си, изплакна устата си с вода и мина на виното. - Да не мислеше, че си единствен?

- Караш ме да се чувствам специален.

- Боя се, че това надхвърля способностите ми.

Паркър се усмихна.

- Еклънд е изчезнал - продължи Рос. - Искам да го намерим.

- Ти си от ФБР. Все едно миньор да иска да му помогна в копаенето на въглища.

Рос не отговори. Пиеше вино и чакаше. Храната пристигна. Изглеждаше добре, но нито един от двамата не я докосна. Имаше време.

- Освен ако не можеш да накараш федералните да го направят - каза накрая Паркър, след като стана ясно, че няма да могат нито да хапнат залък, нито да продължат разговора, докато не покаже, че схваща ситуацията. - Не си сигурен какво е душел Еклънд, когато е изчезнал. Ако го подадеш на системата, а досега си му плащал, рискуваш да привлечеш вниманието едновременно към него и към онова, което е кипяло във вещерския казан в главата ти.

- Много добре.

- Жалко, че нямаш вяра на собствените си хора. Ако не можем да вярваме на тези, които шпионират съгражданите си за пари, на кого тогава?

- На теб. - Рос взе парче риба, внимателно добави към хапката малко омар и спаначено ризото и я поднесе към устата си. Кимна одобрително. - Много добра риба. Не знаеш какво изпускаш.

Паркър хапна от пържолата си. Беше хубава, но присъствието на Рос - иначе казано, на щата Мейн - не му позволяваше да ѝ се наслади.

- Можеше просто да ми се обадиш и да ме помолиш - каза той. - Нямаше нужда да биеш толкова път.

- Гледам на теб като на инвестиция. Исках да видя как ще се развият нещата.

- А Еклънд е дребна риба, която е изчезнала от радара и лекичко те е притеснила.