Индийската съпруга [bg]

— Сварща пита за теб. Какво правиш тук? — попита недоверчиво Бьорнсьон.

— Идвам след минута. Дотогава поддържай разговора. Времето е хубаво.

И веднага се заслуша в женския глас, който се обади по телефона.

— Ама той само ми обръща задника си и пърди в лицето ми — оплака се Бьорнсьон.

Гюндер му махна с ръка да го остави на мира. Най-сетне младият продавач схвана намека и изчезна. През прозореца се виждаше недоволната физиономия на Сварща. Той погледна часовника си — знак, че не разполагаше с цялото време на света и много мразеше да не му играят по свирката.

— Искам да пътувам за Бомбай, Индия. След две седмици — обясни Гюндер.

— От летище „Гардермуен“ ли ще летите? — попита гласът.

— Да. В петък след две седмици.

Той чу как пръстите на служителката затракаха леко по клавиатурата и се удиви с каква бързина става всичко.

— Има самолет до Франкфурт в десет и петнайсет. А оттам ще се прикачите на самолета в тринайсет и десет. Каца в нула часа и четирийсет минути местно време.

— Местно време? — недоумяваше Гюндер, докато си записваше трескаво информацията.

— Времевата разлика е три часа и трийсет минути — обясни жената.

— Ясно. Тогава искам да си купя билет. Колко струва?

— Двупосочен ли?

Той се поколеба. Ами ако се прибере с жена? Нали точно с това са свързани всичките му мечти и надежди.

— По-късно може ли да променя датата на обратния полет?

— Да.

— Тогава искам двупосочен билет.

— Струва шест хиляди и деветстотин крони. Как предпочитате: да вземете билета от летището или да ви го изпратим по пощата?