Индийската съпруга [bg]

Марие спря до бистрото на Айнар, за да си купи цигари. Айнар чистеше джубокса. Първо го напръска с почистващ препарат, после го подсуши с кърпа. Учениците още бяха във ваканция. Две момичета седяха до една от масите. Марие ги познаваше: Линда и Карен. Линда беше слаба, с писклив, почти маниакален смях, светлоруса бухнала коса, тясно лице и остри бели зъби. Винаги когато наблюдаваше поведението на тази девойка, Марие си мислеше, че тя върви към сигурна гибел. Не знаеше защо това убеждение неизменно изникваше в главата ѝ. Нещо в начина, по който се държеше, очите, чийто блясък граничеше с ненормалното, резките движения и пискливият смях навеждаха Марие на мисълта, че това момиче иска прекалено много от живота. Линда биеше на очи като лампа с твърде ярка крушка. Никой ден щеше да пострада. А другото момиче, Карен, беше смугла, спокойна и се държеше по-сдържано. Говореше приглушено, не излагаше тялото си на показ. Айнар извади кутия „John Player“, Марие му плати. Не го харесваше. Айнар винаги се отнасяше коректно към клиентите си, но все пак имаше вид на потаен човек. Лицето му не изглеждаше открито и голямо като на Гюндер. Излъчваше неприязън. И Гюндер не харесваше Айнар. Не го бе казвал на глас, защото никога не се изказваше пренебрежително за хората. Ако не можеше да похвали някого, Гюндер просто избягваше да го коментира. Например веднъж Марие го попита какво мисли за новия на работата, за младия Бьорнсон. Той вдигна очи от вестника и отговори:

— Бьорнсон се справя чудесно.

После се сви и не отрони дума: достатъчно красноречиво доказателство, че не го харесва. Брат ѝ обаче можеше да говори с часове за таксиметровия шофьор в селото.