Разкази с неочакван край [bg]

— Що се отнася до мен, драги, все ми е едно — отвърна Майк. — Ще се обзаложа на каквото пожелаеш.

Останалите седяхме мълчаливо и наблюдавахме двамата мъже. Съпругата на Майк започваше да се дразни: устните й бяха придобили кисела извивка и просто усещах как всеки момент щеше да се намеси. Печеното говеждо лежеше пред нас в чиниите и бавно изпускаше пара.

— Значи, ще се обзаложиш на всичко, каквото си поискам?

— Нали вече ти казах. Ще се обзаложа на каквото пожелаеш, щом си решил да го правиш на въпрос.

— Дори на десет хиляди лири?

— Естествено, щом искаш. — Сега Майк беше по-уверен. Много добре знаеше, че можеше да се хване на бас на всяка сума, която би била по силите на Прат.

— Значи, твърдиш, че мога да определя облога? — отново попита Прат.

— Да.

В настъпилата пауза Прат бавно огледа седящите на масата, първо мен, после трите жени, всяка поотделно. Сякаш ни напомняше, че бяхме свидетели на предложението.

— Майк! — обади се мисис Скофийлд. — Майк, защо не сложим край на тези глупости и не започнем да вечеряме. Храната вече изстива.

— Но това не е глупост — отвърна спокойно Прат. — Ние правим малък облог.

Забелязах как прислужницата стоеше встрани с поднос зеленчуци в ръце и се чудеше да ги поднесе ли на масата, или не.

— Добре тогава — обади се Прат. — Ще ти кажа на какво искам да се обзаложим.

— Казвай тогава — отвърна Майк доста безразсъдно. — Изобщо не ме интересува какво е — ти си на ред.

Прат кимна и отново лека усмивчица раздвижи ъгълчетата на устните му, а после много бавно, без нито за миг да сваля поглед от Майк, каза:

— Искам облогът да бъде ръката на дъщеря ти.

Луиз Скофийлд подскочи.

— Не — извика тя. — Това не е забавно! Слушай, татко, това въобще не е забавно.

— Недей, мила — обади се майка й. — Те само се шегуват.

— Аз не се шегувам — каза Ричард Прат.

— Но това е абсурдно — извика Майк. Той отново беше изгубил увереността си.

— Ти каза, че ще се обзаложиш на всичко, каквото поискам.

— Имах предвид пари.

— Ти не каза пари.

— Но това имах предвид.

— Тогава жалко, че не си го казал. Но както и да е, ако желаеш да се откажеш от предложението си, аз нямам нищо против.

— Не става въпрос да се отказваме от предложението ми, драги. Облогът и без това е невалиден, защото ти не можеш да ми предложиш същото. Нямаш дъщеря, която да заложиш срещу моята, в случай че загубиш облога. А дори и да имаше, аз нямаше да пожелая да се оженя за нея.

— Радвам се да го чуя, скъпи — обади се жена му.

— Ще заложа всичко, каквото пожелаеш — заяви Прат. — Къщата си например. Какво ще кажеш за къщата ми?

— Коя от двете? — попита Майк вече на шега.

— Тази в провинцията.

— А защо не и другата?

— Добре, щом желаеш. И двете къщи.