Мъжът от Санкт Петербург [bg]

— Явно все пак не сте успели да избегнете войната.

— Все още се опитваме.

— Но смятате, че ще се провалите.

Чърчил за миг се наежи, но после преглътна гордостта си:

— Да.

— Тогава какво ще стане?

— Ако Англия и Франция заедно не могат да победят Германия, тогава ще ни трябва друг съюзник, трета страна: Русия. Ако Германия е разделена и се бие на два фронта, ще можем да победим. Руската армия е некомпетентна и корумпирана, разбира се — както всичко в онази страна, — но това няма значение, стига да привлекат към себе си част от силите на Германия.

Чърчил добре знаеше, че Лидия е рускиня, обаче с типичната си нетактичност не се смути да говори така за страната й в нейно присъствие, но Уолдън подмина това, защото беше силно заинтригуван от думите му.

— Русия вече има споразумение с Франция — каза той.

— То не е достатъчно — отвърна Чърчил. — Ако Франция стане жертва на агресия, Русия е длъжна да се бие, но сама трябва да реши дали в конкретния случай Франция е жертва на агресор. Когато войната започне, и двете държави ще твърдят, че са жертви. Затова споразумението в общи линии задължава Русия да воюва само ако тя реши така. На нас ни е нужно тя да заяви твърдо, че ще е на наша страна.

— Не си ви представям да си стискате ръцете с царя.

— Значи ни подценявате. За да спасим Англия, ще преговаряме и с дявола.

— Привържениците ви няма да одобрят подобно нещо.

— Те няма да разберат.

Уолдън виждаше накъде води всичко това и перспективата беше вълнуваща.

— Какво сте намислили? Тайно споразумение? Или неписано съглашение?

— И двете.

Уолдън го погледна с присвити очи. „Младият демагог може и да има нещо в главата — рече си — и то да не работи в мой интерес. Значи либералите искат тайно споразумение с царя въпреки омразата на англичаните към бруталния режим в Русия — но защо ми го казва? Ясно е, че искат някак да ме въвлекат в това. Но с каква цел? За да хвърлят вината върху консерваторите, ако всичко се обърка? Ще им трябва доста по-умел конспиратор от този Чърчил, за да ми заложат подобен капан.“

— Продължавайте — рече Уолдън.

— Започнах флотски преговори с руснаците, успоредно с нашите военни преговори с Франция. Известно време нещата не вървяха добре, но вече стават по-сериозни. Един млад руски адмирал ще дойде в Лондон. Казва се княз Алексей Андреевич Орлов.

— Алекс! — възкликна Лидия.

Чърчил я погледна.

— Мисля, че е ваш роднина, лейди Уолдън.

— Да — каза тя и по неизвестна за Уолдън причина се смути. — Той е син на по-голямата ми сестра, което го прави мой… братовчед?