Жътва за снимка

С първия комбайн жънеше Иван. Той спря. Спряха и другите. Във внезапната тишина писъкът на жените накара Елена рязко да изтръпне. Тя бързо потърси с очи Иван и силно му махна с ръка.

Той се огледа за бъклицата — куцият дядо Спас беше далеч.

Пушеше му се — тук в блока, на святото място, беше грях даже да го помислиш.

Ходеше му се с новата „Лада“ и с тая Елена далеч по селата из балкана — оня, градският, все бръщолевеше нещо край нея.

Жънеше му се — спряха го да му пеят.

Живееше му се на Иван — ах, колко му се живееше… И както беше закован сега отвсякъде, за всичко, пое дълбоко дъх и се вторачи в теорията за нашето безкрайно прераждане.

И пожела с тръпка, от дъното на душата си, това да става вее тук — ей на тази земя пред очите му.