Откраднатото писмо
- Автор: По Эдгар Аллан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Откраднатото писмо». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Понякога човек, който иска да скрие нещо, маха горната дъска на маса или друга подобна мебел, после издълбава крака, слага предмета в кухината и намества отново дъската. По същия начин се използува горната и долната част на краката на креватите.
— Но не може ли кухината да се открие с почукване? — запитах аз.
— Изключено, щом при слагането предметът се увие с достатъчно вата. Пък и в нашия случай се налагаше да действуваме безшумно.
— Невъзможно е обаче да се свалят всички дъски… да се разглобят всички мебели, в които може да се направи скривалище по споменатия от Вас начин. Едно писмо би могло да се направи на тънка навита тръбичка, която няма да се различава много по форма и големина от голяма кука за плетене, и в този си вид да бъде пъхнато в напречника на стол например. Нали не сте разглобили всички столове?
— Разбира се, не, но направихме нещо по рационално: прегледахме с помощта на мощен микроскоп напречниците на столовете в къщата и освен това сглобките на всички мебели. Ако имаше някакви следи от скорошно разглобяване, веднага щяхме да забележим. И най-малката стърготинка от работа със свредел например би се виждала голяма колкото ябълка. Всяка пукнатинка в лепилото, всяка необичайна пролука би направила впечатление.
— Предполагам, че сте прегледали огледалата между рамката и стъклото и не сте пропуснали леглата и завивките, а така също пердетата и килимите.
— Разбира се, а след като минахме по тоя начин абсолютно всички мебели, огледахме цялата къща. Разделихме цялото и пространство на части, които номерирахме, тъй че да не пропуснем никоя; после проверихме пак с микроскопа всеки квадратен сантиметър от помещенията, включително и двете съседни къщи.
— Двете съседни къщи! — възкликнах аз. — Сигурно доста работа ви се е отворила.
— Вярно, но предложената награда си струва труда.
— Обследвахте и пространството около къщата, нали?
— То е застлано с тухли. Създаде ни сравнително малко неприятности. Прегледахме мъха между тухлите, но го намерихме непобутнат.
— Вероятно сте търсили между книжата на Д. и книгите в библиотеката му?
— Естествено. Отворихме всички пакети и папки; разтворихме всяка книга и не се задоволихме като някои от колегите полицаи само да я отръскаме, а проверихме лист по лист всеки том. Измерихме също с най голяма точност дебелината на всяка корица и я огледахме много внимателно под микроскоп. Ако някой е разпарял наскоро подвързията, немислимо беше това да убегне от вниманието ни. Пет-шест тома, току-що излезли от ръцете на подвързача, грижливо проверихме надлъжно с иглите.
— Прегледахте ли пода под килимите?
— Безусловно. Махнахме всички килими и огледахме дъските с микроскопа.
— А тапетите по стените?
— И тях.
— Надникнахте ли в избите?
— Надникнахме.
— Значи — рекох — нещо сте сбъркали и писмото не е в къщата, както предполагате.
— Боя се, че сте прав каза префектът. — А вие, Дюпен, какво ще ме посъветвате?
— Наново да претърсите основно стаите.
— Това е абсолютно излишно — отвърна Г. — Повече от сигурен съм, че писмото не е в къщата.
— По-добър съвет не мога да ви дам — рече Дюпен. — Надявам се, че имате точно описание на писмото?
— О, да! — И префектът извади бележник и зачете гласно подробно описание на вътрешния и особено външния вид на липсващия документ. Скоро, след като свърши четенето на това описание, си тръгна в такова потиснато настроение, в каквото не бях виждал дотогава добрия джентълмен.
Около месец по-късно той отново ни направи посещение, като и този път ни завари заети с почти същите занимания, както преди. Взе лула и стол и заговори за най-обикновени неща. Най-после аз подхвърлих:
— Слушайте, Г., а какво стана с откраднатото писмо? Сигурно накрая сте се убедили, че не можете да надхитрите министъра?
— Да, дяволите да го вземат… Обаче направих нов обиск, както ме посъветва Дюпен… но както и предполагах, трудът ми отиде на вятъра.