Откраднатото писмо
- Автор: По Эдгар Аллан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Откраднатото писмо». Краткое содержание книги:
— Ето, значи — обърна се Дюпен към мен, — точно каквото е нужно, за да бъде властта пълна: крадецът знае, че на пострадалата е известен крадецът.
— Да — отвърна префектът, — и придобитата по този начин власт от няколко месеца се използува за много опасни политически цели. Ограбената личност с всеки изминат ден все повече се убеждава, че трябва да си възвърне писмото. Но това, разбира се, не може да стане открито. Накрая, доведена до отчаяние, повери работата на мен.
— А според мен по-проницателен агент — вметна Дюпен сред същинска вихрушка от дим — тя не може нито да желае, нито да си представи.
— Вие ме ласкаете — отвърна префектът, — но не е изключено да има такова мнение за мен.
— Ясно е — рекох аз, — както забелязахте, че писмото е все още у министъра, защото той дължи властта си над въпросната особа на притежаването, а не на използуването на писмото. Използува ли го, свършено е с тази Власт.
— Вярно — съгласи се Г. — и именно от това убеждение изхождам. Първата ми работа беше да претърся основно жилището на министъра, а главната пречка тук се състоеше в това, че обискът трябваше да стане без негово знание. Същевременно ме предупредиха за опасните последици, ако му дадем повод да отгатне намерението ни.
— Но вие сте много аu fait3 в такива дирения — казах аз. — Парижката полиция често ги е вършила.
— Е, да, и именно затова не губех надежда. А и навиците на министъра ми осигуряваха голямо предимство. Той често отсъствува по цяла нощ от къщи. Слугите му никак не са многобройни. Те спят далеч от апартамента на своя господар и тъй като са предимно неаполитанци, лесно може да ги напие човек. Както знаете, аз имам ключове, с които мога да отварям всяка стая или кабинет в Париж. От три месеца всяка нощ участвувам лично в обискирането на жилището на Д. Честта ми е поставена на карта и да ви доверя една голяма тайна: наградата е голяма. Ето защо не се отказвах от претърсването, докато не се уверих напълно, че крадецът е по-хитър от мен. Смятам, че съм надникнал във всички кътчета и ъгълчета на помещенията, в които може да е скрит документът.
— Но нима не е възможно — подхвърлих аз, — при все че писмото може да е у министъра, в което няма съмнение, той да го е скрил някъде извън жилището си?
— Едва ли — каза Дюпен. — Сегашното деликатно положение на нещата в двореца и особено интригите, в които, както се знае, Д. е замесен, налагат документът да му е винаги под ръка, за да може всеки момент да го покаже — а това е не по-малко важно от притежаването на писмото.
— Да може да го покаже ли казахте? — повторих аз.
— Тоест да го унищожи — вметна Дюпен.
— Правилно — забелязах аз. — Значи документът явно се намира в дома му. Изключено е министърът да го носи у себе си.
— Точно така — съгласи се префектът. — Два пъти е причакван из засада — уж от разбойници — и грижливо претърсван под мое лично наблюдение.
— Можехте да си спестите този труд — каза Дюпен. — Защото предполагам, че Д. не е толкова глупав и сигурно е очаквал тези разбойници като нещо в реда на нещата.
— Не е толкова глупав каза Г., — ала е поет, а според мен само една стъпка дели поета от глупака.
— Вярно — произнесе Дюпен, след като смукна продължително и замислено от лулата си, — макар че и аз съм изпадал в тоя грях — стихоплетството.
— Не е зле да ни дадете някои подробности за вашите обиски — предложих аз.
— Е, откровено казано, пипахме бавно и претършувахме навсякъде. Аз имам отдавнашен опит в тия работи. Огледах цялата къща, стая по стая, като отделих за всяка по цяла седмица, и то само нощем. Първо прегледахме мебелите във всяка стая. Отворихме всички възможни чекмеджета, а, предполагам, знаете, че за обигран полицай тайни чекмеджета не съществуват. Само глупак може да пропусне „тайно“ чекмедже при такъв обиск. Това е толкова просто. Всяко писалище си има определена вместимост, пространственост, която трябва да се провери. А се водим от точни правила. Една петдесета от косъма не може да убегне от вниманието ни. След писалищата се заловихме за креслата. Проверихме възглавничките с тънките дълги игли, с които сте ме виждали да си служа. Свалихме горните дъски на масите.
3
Вещ (фр.). — Б. пр.