Вдовец

— Да ми вземе парите, да ме лъже, па и да ме бие отгоре, а? Ще се разправим с ние. Полека! — говореше той.

Разплаканият му глас, нещастният му вид и зацапаното му лице разсмешиха хората. Едни почнаха да го подиграват.

— Ела, ела, брайно, ела да те водя у дома, па ще видим. Де, недей става такъв! — почна да го утешава воденичарят и го хвана за ръката. — Хайде! Върви с мене да идем у дома.

Шопът изгледа хората и тръгна покорно. По лицето му се четеше и скръб, и мъка, и срам, и гняв на жестоко обиден и унизен мъж, унизен от една жена.

Няколко хлапета тръгнаха издалече и плахо след него и се сборичкаха. Едно извика:

— Шопе, ку-ку!

Шопът обърна кървавото си лице, поспря се, напсува високо хлапето и го изгледа зверски.

Навалицата се изсмя.