Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Натискът върху гърлото й внезапно изчезна. В дробовете й нахлу свеж въздух.
— Магдалена! Добре ли си?
Маги откри с изненада, че лежи на пода, а Луиза се е навела над нея. Изкашля се в отговорни разтри врата си. И тогава погледът й попадна на Арнолд Стоун.
— Господи! Луиза, какво си му направила?
— Ударих го с ръжена.
— Мили боже… — Маги припълзя към мястото, където лежеше той. Половината му лице беше в алена кръв.
— Умрял ли е?
— Не знам. — Маги предпазливо докосна пулса му. — Умрял е.
Луиза мълчеше с бледо и сериозно лице.
— Той щеше да ме убие…
— И ти нямаше да си първото момиче, което е убил в пиянството си.
Очите на Маги се разшириха от изненада.
— Кари — миналата пролет във „Флауър Гардън“… Тя не умря от това, че е била паднала по стълбата. Умря, защото клиентът й я преби. Законът си затваря очите, когато някой богат господин се самозабрави…
— Сега какво ще правим?
— Трябва да се махнем оттук. Още сега! Хайде да вървим!
— Слугите ни видяха…
— Те не знаят имената ни. — Със сурово изражение на лицето Луиза помогна на Маги да се изправи на крака. — Както те предупреждавах, това не беше много добра идея.
Кръчмата „Лейди Лак“ беше едно от малкото заведения на Маркет Стрийт, които не бяха публични домове. Собственицата, Луиза Гутиерез, предлагаше напитки и забавления, карти, крупиета за хазартни игри и храна за онези посетители, които желаеха да си поръчат. Стаите на втория етаж бяха недостъпни за клиентите, а жените, които работеха в бара, поднасяха само питиета. Ако някой мъж искаше да прекара вечерта с „жена за развлечение“, имаше достатъчно места на Маркет Стрийт, където можеше да направи това, но не и в кръчмата на Луиза Гутиерез.
От една година „Лейди Лак“ беше дом и за Магдалена Монтоя. Принудена да си пробива сама път в живота от четиринадесетгодишна възраст, Маги бе търкала, подове, почиствала спални, мила съдове, прала дрехи в почти всички публични домове на Маркет Стрийт. Един път я повишиха от чистачка в готвачка, но това продължи само до мига, в който „дамите от заведението“ опитаха нейните прилични на тухли бисквити, баклави тиганици и бифтеци, твърди като подметки. Проститутките, за които работеше, я бяха увещавали неведнъж да се заеме с „професията“. Но Маги не желаеше да изкарва прехраната си като лека жена, дори това да означаваше осигурена храна и място за спане. Вярваше, че животът може да й предложи нещо повече и беше решила да открие какво е то.
Преди една година светът започна да разтваря нови хоризонти пред нея. Беше се уговорила да поднася питиета на клиентите в „Лейди Лак“. Съдържателката на заведението откри, че Маги умее да танцува — не грубото подскачане и въртене на задници, което представяха танцьорките в кръчмите, а неподправения испански танц, съчетание на грациозност, драматизъм и съблазън. Майка й я беше научила да танцува още когато прохождаше. Танцът се бе превърнал в нейно любимо занимание, упражнение на ума и на тялото, което прогонваше всичките й проблеми. Единствено танцуването и носеше наслада, преди Луиза Гутиерез да я наеме за три представления на вечер в „Лейди Лак“, а в петъчните и съботни дни — за четири. Собственицата на заведението вдигна надницата й, даде й легло в един склад в дъното на кръчмата и се грижеше за нейното благосъстояние като за своя собственост.
Клиентите на „Лейди Лак“ обичаха Маги. Когато тя танцуваше, разговорите стихваха, наддаванията в покера спираха и чашите оставаха недокоснати върху масите. Маги се опиваше от хвалбите и дръзваше да мечтае как един ден ще танцува на много по-луксозни места. Сцената на Гранд операта в Денвър, притежание на Тейбър, можеше да свърши работа на първо време, но след нея щяха да дойдат екзотични градове — като Сан Франциско и Ню Йорк, и копринени рокли.
Щеше да има собствена карета и страхотен външен вид, който щеше да показва на всички, че тя е върхът на артистичния свят…
Между тези мечти Маги просто обичаше да танцува. Винаги бе изпитвала удоволствие от танците, но сега те се превърнаха в смисъл на живота й. Нямаше миг, в който да не й се танцува.
Тази вечер Маги за пръв път нямаше желание да танцува. Не искаше да се изправи пред тълпата в кръчмата, защото миризмата на алкохол щеше да й напомни за случилото се с Арнолд Стоун. Не желаеше да вижда пиянските лица и похотливите погледи, които следяха всяка нейна стъпка. Те щяха да съзрат следите по шията й, почервенялото й лице й вината й.
На вратата се почука и Луиза тихо попита дали може да влезе.
— Влез — покани я Маги.
— Да ти помогна ли да се закопчееш?