Мариана

Започна да гадае какъв надпис ще светне покрай петото лостче. СКАЛИ? ВЪЗДУХ? Или дори…?

Изключи звездите.

Млечният път, извит над главата й с цялото си великолепие, започна спазматично да се свива, звездите, от които беше съставен, се рояха като мухи. Скоро остана само една звезда — по-ярка от Сириус и Венера. След това се втурна от мястото си, избледня и изчезна в безкрайността.

Петото лостче беше изключено и до него светеше надписът ДОКТОР.

Необясним ужас обхвана Мариана. Плашеше я дори само мисълта да се докосне до петото лостче. Тя внимателно сложи блока с лостчетата на скалата и се дръпна назад.

Но реши да не се отдалечава много в беззвездната тъма. Тя се отпусна върху скалата, сви се на кълбо и зачака зората. От време на време поглеждаше ту към часовника си, ту към слабото блещукане на надписи до лостчето на дванадесетина ярда от нея.

Струваше й се, че наоколо става все по-студено и по-студено.

Погледна часовника си. Слънцето трябваше да е изгряло преди два часа. Спомни си как в трети клас ги учеха, че Слънцето е също само една звезда.

Върна се при пулта и седна до него. Преодолявайки внезапно обхваналата я треска, натисна петото лостче.

Скалата под нея стана мека и ароматна, уви се около краката й и бавно се пребоядиса в бяло.

Седеше в болнично легло в малка светлосиня стая с тапети на бели линии. От стената се дочу приятен механичен глас.

— Вие по собствена воля прекъснахте терапевтичния сеанс с изпълнение на желанията. Ако сте осъзнали своето депресивно състояние и желаете да получите помощ, ще ви посети лекар. Ако не искате, можете да се върнете към терапията с изпълнение на желанията и да минете през целия сеанс до неговия логичен край.