Мариана
- Автор: Лейбър Фриц
- Язык: болгарский
- Переводчик: М. Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мариана». Краткое содержание книги:
Фриц Лейбър
Мариана
МАРИАНА беше живяла в тази просторна вила цяла вечност, както й се струваше, когато откри на главния пулт за управление на къщата малък скрит пулт. И през цялата тази вечност ненавиждаше високите борове, които растяха около вилата.
Отгоре скритият пулт представляваше просто чиста алуминиева лента, разположена между редицата копчета за управление на климатичната инсталация и гравитационния контрол.
Първо си помисли, че мястото е предназначено за нови копчета и лостчета, ако недай боже потрябват някога. Празното място се намираше над копчетата за триизмерната телевизия, но под копчетата за управление на робота портиер и роботите прислужници.
Джонатан я бе предупредил да не пипа без нужда главния пулт, докато е в града. Боеше се Мариана да не повреди някакви схеми. Когато прикриващият панел отхвръкна от блуждаещите й по пулта пръсти и мелодично издрънча върху каменния под на вътрешното дворче, тя се уплаши.
След това видя, че това просто е малък продълговат капак от неоцветен алуминий, а на мястото, което той прикриваше, има шест малки лостчета. Обозначено беше само най-горното лостче. До него блещукаше надпис с миниатюрни буквички. ДЪРВЕТА. Лостчето беше в положение ВКЛ.
Вечерта, когато Джонатан се върна от града, тя събра смелост и му разказа за своето откритие. Но това особено не го развълнува или ядоса.
— Разбира се, тук има лостче за дървета — каза равнодушно, като същевременно заповяда на робота да му нареже бифтека. Нима досега не знаеше, че това са радиодървета? Да не искаш да чакам двадесет и пет години, докато пораснат, пък и върху камъка все едно няма да растат. Градската станция предава базисния образ на бора, устройства като нашето приемат този образ и го проектират около къщите. Малко пошло, но удобно.
Като поразмисли, тя срамежливо попита:
— Джонатан, тези борове само призраци ли са? Ако например се сблъскаш с тях, нищо ли няма да усетиш?
— Разбира се, че не са. Те са точно толкова твърди и плътни, както и тази къща, както и скалата под нас. Истински борове и на пипане, и на вид. По тях човек може дори да се покатери. Ако по-често се измъкваше от къщи, щеше да ги знаеш тези работи. Градската станция предава импулси на променливо поляризирана материя с честота шестдесет херца… Впрочем всичко това не е за твоята главица.
Тя се осмели да му зададе още един въпрос:
— Ами защо лостчето за дърветата беше скрито?
— Ами за да не направиш някоя пакост, като го натиснеш. Пък и за да не ти хрумне да променяш дърветата. Би ми било неприятно, да го знаеш, днес да се прибирам покрай дъбова гора, а утре покрай брезова. Обичам постоянството и обичам боровете.
Погледна към тях през прозореца за пейзажа в столовата и нещо удовлетворено промърмори.
Преди искаше да му каже колко ненавижда тези борове, но сега размисли и смени темата.
Обаче на другия ден към обяд отиде до скрития пулт, изключи боровете и застана до прозореца, за да наблюдава какво ще се случи.
Най-напред нищо не се промени и тя започна да мисли, че Джонатан пак е сбъркал, както често му се случва, макар, че никога не си го признава. Но след това боровете започнаха да се поклащат, по стволовете им пробягаха и започнаха да проблясват множество бледозелени петънца, после дърветата избледняха и изчезнаха, а на тяхно място остана само ярко светеща точка — като на екран на току-що изключен телевизор. Тази звезда доста дълго се задържа неподвижно, след това се откъсна от мястото си и бързо се устреми към хоризонта.
Сега, когато боровете вече не закриваха гледката, Мариана можа да види истинския пейзаж. Плоска каменна равнина се простираше на много мили до самия хоризонт. Върху този сив камък беше разположен техният дом, от същия този камък беше и подът на вътрешното дворче. Накъдето и да погледнеш — все едно и също. Единственото открояващо се нещо беше черният път с двете платна, който пресичаше пустинята. Тя веднага намрази пейзажа — толкова мрачен и потискащ, Почувствува се самотна. Прещрака копчето за гравитацията до нивото на лунното притегляне и започна да танцува по цялата къща с полузатворени очи, плувайки покрай ниските шкафове с книги в центъра на стаята и над рояла. Тя дори накара роботите прислужници да танцуват заедно с нея, но това не подобри настроението й. Към два часа отиде да включи отново боровете. Всеки случай искаше да направи това, преди Джонатан да се е върнал от града и да й дигне някой скандал.
Но откри, че в колонката от шест малки лостчета са станали някакви промени. Помнеше, че лостчето за дървета беше най-отгоре. Но до него вече не светеше надписът ДЪРВЕТА и то не искаше да се върне в положение ВКЛ. Натискаше лостчето с всички сили, но то дори не помръдваше.