Лош късмет и неприятности

— Може ли да попитам защо?

— Дълго е за обяснение.

— Налага се да го направите — каза жената. — Иначе влизат в сила съображения за конфиденциалност. Ако грешката на банката стане причина някой от клиентите ни да разбере за финансовите операции на друг клиент, ще нарушим много правила, разпоредби и етични норми.

— Може би е съобщение — предположи Ричър.

— Съобщение?

— Нещо, свързано с миналото ми.

— Не ви разбирам.

— Преди много време работех като военен полицай — обясни той. — Военната полиция използва кодирана радиовръзка. Ако някой военен полицай спешно се нуждае от помощ, той изпраща код десет–трийсет. Сега разбирате ли?

— Всъщност не.

— Смятам, че ако не познавам човека, който е направил вноската, това са просто хиляда и трийсет долара, внесени по погрешка. Но ако познавам човека, това може да е зов за помощ.

— Продължавам да не ви разбирам.

— Вижте как е написано. Не мислете за числото като за хиляда и трийсет долара, а като за комбинация от цифри.

— А защо този човек просто не ви се обади по телефона?

— Защото нямам телефон.

— Тогава имейл? Или телеграма? Или дори писмо?

— Нямам адрес за нито едно от изброените.

— Тогава ние как се свързваме с вас?

— Не се свързвате.

— Вноска в сметката ви ми се струва твърде странен способ за комуникация.

— Може би е единственият.

— Да, но е твърде труден. За да го направи, човекът първо трябва да разбере какъв е номерът на сметката ви.

— И аз това казвам — отвърна Ричър. — За да го направи, човекът трябва да е много умен и способен. А когато един много умен и способен човек изпраща зов за помощ, значи проблемът наистина е сериозен.

— Освен това излиза доста скъпо. Този човек трябва да похарчи над хиляда долара, за да се свърже с вас.

— Именно. Значи не само е умен и способен, но и отчаян.

От другата страна на линията настъпи мълчание. После жената попита:

— Не можете ли просто да съставите списък на възможните хора и да ги проверите един по един?

— Работил съм с безброй умни хора. С повечето от тях — отдавна. Ще ми трябват цели седмици, докато ги открия всичките. А дотогава може да е твърде късно. Така или иначе, нямам телефон.

Отново настъпи мълчание. Но този път съпроводено от потракване на клавиатура.

— Проверявате, нали? — попита Ричър.

— Наистина не би трябвало — оплака се жената.

— Няма да ви издам.

Мълчание. Този път и клавиатурата не се чуваше. Ричър разбра, че името вече е на екрана на компютъра, пред очите й.

— Кажете ми — помоли той.

— Не мога да ви го кажа просто така. Трябва да ми помогнете.

— Как?

— Дайте ми джокер. За да не се налага да го казвам директно.

— Какъв джокер?

— Например дали е мъж или жена.

Ричър се усмихна. Отговорът се съдържаше в самия въпрос. Жена, разбира се. Умна, способна жена с богато въображение и творчески подход към проблемите. Жена, която знае за манията му да събира и изважда числа.