Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
Грейс отпи още една голяма глътка от уискито си. Уелс играеше симпатичен герой, но Грейс не му симпатизираше. Той беше негодник, а в двайсетгодишната си кариера до момента Грейс никога не беше срещал негодник, който да не се опита да оправдае постъпките си. В техните изкривени мозъци светът беше крив, а не те.
Той се прозина, подрънка кубчетата лед в празната си чаша с мисъл за утре, петък, и вечерята му с Клео. Не беше я виждал от миналия петък — беше заминала в края на седмицата за голяма семейна сбирка в Съри. Родителите й празнуваха трийсет и пет години от сватбата си и той бе усетил леко бодване, че не го беше поканила — като че ли се държеше на разстояние, като му даваше знак, че въпреки че излизат и се любят, всъщност не са двойка. После в понеделник замина на курс по обучение. Макар че разговаряха всеки ден по телефона и си изпращаха текстови и електронни съобщения, липсваше му ужасно.
А утре рано сутринта имаше среща с непредсказуемата си началничка, ту благата, ту кисела Алисън Воспър — помощник-началник на съсекската полиция. Почувствал внезапно ужасна умора, Грейс се чудеше да си налее ли още едно уиски и да догледа филма или да си го остави за друга свободна вечер, когато звънецът иззвъня.
Кой, по дяволите, му идваше на гости в полунощ?
Звънецът иззвъня отново. След това почукаха силно. После отново почукаха.
Озадачен и предпазлив, той спря дивидито, стана малко несигурно и излезе в антрето. Продължаваха настойчиво да чукат. После звънецът отново иззвъня.
Грейс живееше в тих, почти скучен квартал, на улица с къщи близнаци, която продължаваше до крайморския булевард на Хоув. Беше далеч от утъпканите пътеки на наркоманите и обичайните нощни отрепки на Брайтън и Хоув, но въпреки това той застана нащрек.
Благодарение на кариерата си през годините беше кръстосал шпага — и вбесил — с много изверги в този град. Повечето бяха обикновена измет, но някои бяха силни играчи. Най-различни хора можеха да си намерят сериозна причина да си уредят сметките с него. Въпреки това така и не си беше дал труд да монтира шпионка или верига на входната врата.
Затова, разчитайки на съобразителността си, с поразмътен ум от твърде многото уиски, той рязко отвори вратата. И откри, че се взира в човека, когото обичаше най-много на света — детектив сержант Глен Брансън, висок метър осемдесет и пет сантиметра, чернокож и плешив като метеорит. Но вместо обичайната му ведра усмивка детектив сержантът изглеждаше някак си смачкан и с насълзени очи.
4
Острието се притисна още по-силно във врата й. Вряза се. Причинявайки й все по-силна болка при всяка неравност на пътя.
— Не си и въобразявай да правиш онова, което мислиш — каза той със спокоен и ведър глас.
По врата й потече кръв или може би пот, или и двете. Не знаеше. Опитваше се, отчаяно се опитваше да разсъждава трезво през обхваналия я ужас. Отвори уста да каже нещо, наблюдавайки светлините на насрещните фарове, стиснала волана на беемвето с потни ръце, но острието само се вряза по-дълбоко.
Изкачваха се по един хълм, като светлините на Брайтън и Хоув останаха вляво.
— Прехвърли се в лявото платно. Насочи се по втория изход от кръговото движение.
Кати послушно сви по широката двупосочна „Дайк Авеню“. Оранжеви улични светлини. Големи къщи от двете страни. Знаеше къде отива и знаеше, че трябва да направи нещо, преди да стигнат там. Внезапно сърцето й подскочи от радост. От другата страна на пътя избухнаха звездно мигащи светлини. Полицейска кола! Която спираше пред друга кола.
Лявата й ръка се премести от волана на ръчката за светлините и я дръпна силно към себе си. И чистачките заскърцаха по сухото предно стъкло.
Майка му.
— Защо включи чистачките, Кати? Нима вали? — чу гласа от задната седалка.
О, мамка му, мамка му, мамка му! Проклета погрешна ръчка!
А вече бяха подминали полицейската кола. Виждаше светлините й в огледалата като изчезващ оазис. И виждаше силуета на брадатото му лице, засенчено от бейзболна шапка и допълнително скрито от тъмни очила, въпреки че беше нощ. Лице на непознат и същевременно лице… и глас, които й се струваха тревожно познати.