Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
И тя разбра, че в колата има някой.
Страхът я стисна за гърлото като риболовна кука, ръцете й се вледениха върху волана. Тя удари с крак педала на спирачката и колата спря с остро изскърцване, като се мъчеше опипом да даде на заден, да се върне към безопасността на площадката пред бензиностанцията. После усети как студен и остър метал се впива във врата й.
— Продължавай да караш, Кати — каза той. — Май не си била много добро момиче, нали?
Напрягайки очи да го види в огледалото за обратно виждане, тя зърна ивица светлина да проблясва върху острието като искра.
А огледалото за обратно виждане отрази ужаса в очите й.
3
Марлон се държеше както винаги — кръжеше в стъкления си аквариум, обикаляйки своя свят с неуморната решимост на изследовател, запътил се към поредния непознат континент. Отваряше и затваряше уста, предимно поглъщайки вода и от време на време по някое микроскопично зрънце храна, което, съдейки по цената му, според Рой Грейс сигурно беше еквивалент на вечеря за златна рибка в ресторанта на Гордън Рамзи1.
Грейс се беше отпуснал в креслото шезлонг у дома си във всекидневната, обзаведена от отдавна изчезналата му съпруга Санди в черно-бял минималистичен стил Зен, помещение, доскоро пълно с предмети, които напомняха за нея. Сега бяха останали само няколко екстравагантни неща от петдесетте години, които бяха купили заедно — като на първо място гордо се мъдреше реставрирана музикална кутия — и само една снимка на Санди в сребърна рамка, направена преди дванайсет години по време на ваканцията им на Капри, откъдето хубавото й загоряло лице се усмихваше широко. Беше застанала на фона на остри скали, с развята от вятъра дълга руса коса, обляна в слънчева светлина, като богиня, каквато си беше за него.
Той отпи глътка „Гленфидих“ с лед, с очи, приковани в телевизионния екран, където гледаше стар филм на дивиди. Беше един от онези десет хиляди филма, които приятелят му Глен Брансън просто не можеше да повярва, че никога не е гледал.
А напоследък въпросът не се свеждаше само до чувството за превъзходство, надделяващо в конкурентната природа на Брансън. Грейс се бе натоварил с мисията да учи, да се самообразова, да запълни зейналата черна дупка в главата си в областта на културата. През последния месец бе започнал бавно да осъзнава, че мозъкът му съхранява купища страници от полицейски наръчници за обучение, факти за ръгби, футбол, мотоциклетни надбягвания и крикет и почти нищо друго. Това трябваше да се промени. И то бързо.
Защото най-сетне от толкова време насам той се срещаше — излизаше — желаеше страстно — беше изцяло запленен — може би дори влюбен — отново в някого. И не можеше да повярва на късмета си. Но тя беше много по-образована от него. Понякога му се струваше, че е прочела всички книги, които са били написани някога, гледала е всички филми, слушала е всички опери и е интелектуално запозната с творбите на всеки художник, заслужаваш внимание, жив или мъртъв. И като че ли това не беше достатъчно, ами беше преполовила един курс по философия в Свободния университет.
Което обясняваше купчината книги по философия на масичката за кафе до креслото му. Повечето от тях беше купил наскоро от „Сити Букс“ на „Уестърн Роуд“, а с останалите се беше сдобил, след като овърша почти всички други книжарници в целия Брайтън и Хоув.
Две предполагаемо достъпни заглавия — „Утехите на философията“2 и „Зенон и костенурката“3 — бяха най-отгоре на купчината. Книги за лаици, които можеше да разбере. Е, поне отчасти. Даваха му достатъчно материал, за да блъфира по време на дискусиите си с Клео за някои от нещата, които учеше. И което бе доста изненадващо, откриваше, че това наистина го интересува. Особено близък се чувстваше до Сократ. Самотник, осъден накрая на смърт заради мислите и ученията си, който беше казал веднъж: „Неизученият живот не заслужава да бъде живян.“
А миналата седмица го беше завела в Глайндборн да гледа „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт. Части от операта му се сториха твърде разтеглени, но имаше моменти с толкова наситена красота както в музиката, така и в спектакъла, че той се трогна почти до сълзи.
Сега беше завладян от този черно-бял филм, който гледаше и чието действие се развиваше в следвоенна Виена. В момента Орсън Уелс, който играеше спекулант на черния пазар на име Хари Лайм, се возеше с Джоузеф Котън в гондолата на виенското колело в парка за развлечения. Котън упрекваше стария си приятел Хари, че се е корумпирал. Уелс му отвърна: „В Италия при трийсетгодишното управление на Борджиите е имало войни, терор, убийства и кръвопролития — но те са създали Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ренесанса. В Швейцария царяла братска любов, петдесет години демокрация и мир и какво са създали те? Часовник с кукувица.“
1
Известен английски готвач и телевизионна знаменитост с много френски награди. — Бел.прев.
2
Книга за вижданията на шестима философи по шест фундаментални проблема от Ален Ботон. — Бел.прев.
3
Как да разсъждаваш като философ от Николас Фърн. — Бел.прев.