Унгарската научна фантастика
- Автор: Куцка Петер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Боевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Унгарската научна фантастика». Краткое содержание книги:
Най-доброто произведение от този период е романът със странна съдба „Казохиния“ на „еднокнижния“ писател Шандор Сатмари. Каринти и Бабич се отзовали с възторг за четения в ръкопис роман, който с години не е могъл да бъде издаден и едва в самия разгар на войната, в един сънлив за цензурата момент, успял, макар и силно осакатен, да намери издател. Романът имал огромен успех и оттогава насам претърпял много издания, като винаги бързо се е изчерпвал. Сатмари е продължител на традициите на Суифт и донякъде на Каринти, във философското си произведение изследва основните въпроси на човешкото съществуване, противопоставя един на друг света на чувствата и света на разума, заемайки позиция в защита на единството и хармонията и на двата свята, за пълноценност на човешкия живот.
Освобождението създаде нови условия, нова база и за унгарската научнофантастична литература. От преводи бързо можахме да се запознаем с многобройни произведения на съветската научнофантастична литература, с непознатите по-рано произведения на Обручьов, Беляев, Ефремов, Циолковски и други, а и унгарските писатели с нови сили се заеха за работа. Все пак положението не беше съвсем недвусмислено. Както е известно, естетиката в онези времена считаше научната фантастика просто за юношеска литература, за заместител на приключенията или за популяризатор на знания. Романите от тези години се характеризираха с технократските си тенденции и „близката перспектива“, крилата на въображението се тътреха по земята, произведенията на научната фантастика приличаха по-скоро на производствен роман или на петилетен план. От този период за съжаление можем да изтъкнем само един-единствен добър унгарски роман, юношеската книга на Пейтер Фьолдеш „Виолетовата светлина“, която се издига над сивото среднячество преди всичко с интересните си идеи и приключенския си сюжет.
Краят на петдесетте години както в съветската, така и в унгарската литература, доведе до промяна. Кръгът на възможностите бързо се разшири, в средата на шестдесетте години вече можахме да се запознаем не само с произведенията на новите творци на съветската фантастика — Днепров, Гуревич, Журавльова, Парнов, Алтов, братя Стругацки и други, но и с хуманистично настроените творци на западнада фантастика — Бредбъри, Саймък, Азимов, Карсак, Брайън Олдис, Фредерик Пол, с нови френски, италиански, немски, испански, шведски, английски и японски писатели. Изведнъж прозряхме, че научната фантастика е империя с необозрими граници, всяка област от която обещава вълнуващи открития. Тогава се запознахме със съпровождащите научната фантастика теоретични, критични, литературно-исторически творби и с „фандом“-а — с организирания лагер на любителите и почитателите на „сайънс фикшън“. Оживи се и дейността на унгарските издатели. Появиха се антологии, самостоятелни сборници и поредици, за да задоволят възкръсналия интерес на читателите. В Съюза на унгарските писатели скоро бе създадена и Работна комисия по научнофантастична литература, която обедини не само писатели, но и дейци на киноизкуството, изобразителното изкуство, музиканти, организираше дискусии, подпомогна създаването на читателски клуб и взе участие в различни международни конгреси и конференции.
По този начин бяха създадени онези предпоставки, при които унгарската научнофантастична литература започна да се развива равномерно и с бързи темпове, и в другите социалистически страни. Към пишещите от по-рано писатели се присъединиха нови, един след друг се появяваха младите, интересно е, че предимно от областта на естествените науки. Можем да кажем, че понастоящем рамо до рамо живеят и работят три генерации, подпомагайки се една друга и тласкайки напред унгарската научна фантастика. Нека хвърлим бегъл поглед върху по-значителните фигури, по-значителните творци от трите поколения.