Унгарската научна фантастика
- Автор: Куцка Петер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Боевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Унгарската научна фантастика». Краткое содержание книги:
Буржоазното развитие в края на миналия век, разцветът на промишлеността, науката и техниката и в Унгария се съпровождат от разцвет на научнофантастичната литература. Почти едновременно с появата им на унгарски се превеждат и издават произведенията на Ж. Верн, Х. Уелс, Робида, Ед. Белами, Роснен, Лашвиц; Жулавски и други, а и някои от унгарските писатели се насочват към фантастиката. Пишат се множество юношески произведения и приключенски романи с познавателна или развлекателна цел, но по същото време се раждат и ценни философски и социалнокритически произведения. В тях лесно могат да се открият влиянието на изострящите се обществени противоречия, новите идеи, появяващи се в идеологическия живот на Унгария, изпълненият с напрежение и неразрешими противоречия свят на Австро-Унгарската империя, естествено пренесени в бъдещето, миналото или поставени при фантастични обстоятелства.
През първото десетилетие на XX век писателите, групирани около, списание „Нюгат“ („Запад“ — бел.пр.), се заели с обновлението на унгарската литература. Движението на „Нюгат“ било изпълнено с противоречия, в него се смесили либерално-буржоазни сили с привърженици на социалистическите идеи. Много от тях пишели фантастични и научнофантастични романи и разкази. Нека споменем между по-незначителните имената и произведенията на Золтан Амбруш, Ищван Сомахази, Виктор Чолноки, Карой Хорват-Мейраи, Лайош Биро, Гюла Уй, като добавим, че най-големите — Михай Бабич, Дежьо Костолани, Гейза Чат или Гейза Лацко — често избирали научнофантастичната форма като най-подходяща за изразяване на идеите си.
Сред тях изпъква друг класик на унгарската научна фантастика, многостранният талант и мислител Фридьеш Каринти. Каринти, в епохата на ирационализма, е поклонник и почитател на трезвия разум, на смисъла и рационалното, което от само себе си определя сатиричния характер на творбите му, такива са и научнофантастичните му романи и новели.
Той съзнателно се обявява за наследник и последовател на Суифт и продължава пътешествията на Гъливер в още два романа. В „Пътешествие във Фаремидо“ показва конфликта между човека и разумните и говорещи машини, а в „Капилария“ насочва вниманието към противоречията и фантастичните страни на взаимоотношенията между жената и мъжа. В „Хилядолика душа“ разкрива необятността на идеите, а в дантевските видения на „Репортаж от рая“ — всепобеждаващата сила на любовта. В новелите си често протестира против войната и всички форми на безчовечност, смело провъзгласява триумфа на разума. Измежду представителите на унгарската литература на нашия век Каринти най-много се е интересувал от естествените науки, с многобройните си идеи и „открития“ той често е изпреварвал световната научнофантастична литература.
Първата световна война и в Унгария премина в революция, разгромът на Унгарската съветска република бе последван от фашизма на Хорти. В унгарската фантастика от периода между двете войни можем да открием две диаметрално противоположни направления. В писаните предимно за юношите книги национализмът, дори шовинизмът, се преплитат с техницистични теории и тенденции. Тези романи преследваха смешни илюзии, говореха за унгарско световно господство, обединяваха Унгария и САЩ, пишеха за изумяващи технически чудеса, не един път насъскваха срещу съседните народи и всички форми на социализма. Другото направление на фантастиката продължаваше възприетите по-рано хуманистични — често дори социалистически идеи, изправи се срещу национализма в името на бъдещето на човека. Вярно е, че това направление често беше тъжно и песимистично, но в онази епоха не можеше да бъде друго, малко бяха тези, които вярваха в освобождението и в действителните възможности на социализма. Михай Бабич написа отчаян роман за „вечната война“, други в апокалиптични видения дадоха израз на уплахата си от приближаващия германски фашизъм. Интересно е, че същевременно първият роман на социалиста Пейтер Вереш — за съжаление изгубен — беше чиста утопия, отразяващ донякъде влиянието на Ъптон Синклер. Тук му е мястото да споменем, че в онези години се появиха и множество преводи и унгарският читател можа да се запознае не само с произведенията на западни автори, но и с някои фантастични произведения на Алексей Толстой, Иля Еренбург, Мариета Шагинян и В. Брюсов.