Картини от една изложба

Изток

Прозорците на източното крило разкриваха, впрочем от самото начало, една и съща гледка — борове и ели, надгробен паметник на владика от края на по-миналия век и контурите на църква, от чиито три тесни, но високи сводести ниши, през витражите, залети с олово, припламваха фитилите на кандилата и вощениците. От самото откриване на изложбата тук нищо не се промени. Затова пък пред тези постоянни картини се събираха все повече поканени. Отначало незабелязано. След това в такова количество, че се получи суматоха. А после и небивала блъсканица, при която по-силните избутваха по-слабите, за да се доближат колкото се може по-близо. Накрая, сред общия мрак в галерията, пред тези прозорци се тикаха толкова хора, че първите се озоваха до самите стъкла с деформирани бузи и носове, а зад тях се вихреше почти истинска битка за място до скута на онова далечно, нереално топло блещукане.