Изкусителката

Крис и Ашър яздиха един до друг през цялата нощ и след това през целия ден. Провираха се между дървета с огромни стволове, заобикаляха селца и колиби, индиански и на бели заселници, минаваха край лагери на дървосекачи и ловци. Движеха се все на югоизток, като избягваха срещите с хора. Пътеките, които следваха, понякога бяха толкова тесни, че трябваше да водят конете за поводите. Тайнън винаги вървеше далеч пред тях, определяше посоката, оглеждате следите и налагаше темпото. Само веднъж спряха. Тайнън изсвири тихо и Прескот отиде да види какво става. Като се върна, обясни, че група дървосекачи са насядали да обядват и трябва да ги изчакат.

Ашър извади някаква торба и манерка и подаде на Крис парче сушено месо.

Тя облегна глава на едно дърво, тялото й трепереше от изтощение.

— Мисля, че нещо не е наред с този ваш Тайнън — заяви, наблюдавайки русокосия през клепките си. Понякога информацията се получава по-лесно като демонстрираш безразличието си към нея. — Сигурно е уродлив или прекалено грозен, та затова го е страх да се покаже.

— Той съвсем не е мой — обидено отговори Ашър. — Ако принадлежи на някого, то е на баща ви.

— Знаете ли защо минаваме през мъгливата гора? — опита друга тактика Крис. — Толкова се заобикаля…

— Така е — съгласи се Ашър, вперил поглед в далечината.

Крис имаше опит във въпросите и отговорите и бе развила някакво шесто чувство. Винаги отгатваше лъжата. Този човек може би не лъжеше, но в никакъв случай не казваше цялата истина.

Преди да успее да зададе следващия си въпрос, се чу още едно изсвирване и Ашър покорно скочи на крака и събра багажа.

— Кажете ми, някой успял ли е да види мистър Тайнън? — попита тя, докато възсядаше коня.

Ашър изглеждаше озадачен.

— Вие защо толкова се интересувате от него?

Крис наблюдаваше как Ашър се мята на коня си. Явно беше, че му отива повече да се вози на карета.

— Такава ми е професията! Знаете ли защо баща ми е избрал именно него?

Ашър сви рамене.

— Сигурно защото има опит. Той е странна птица… Като че не понася никого около себе си. Винаги си слага постелката далече от другите, язди сам, не обича приказките. И на мен ми е чудно откъде го е намерил баща ви.

— Понеже си го познавам, съм сигурна, че истината едва ли ще е за пред хора.

Когато се прибере, хубаво ще поговори с баща си за това нелепо отвличане.

Към залез-слънце чуха отново изсвирване и Ашър тръгна напред. След няколко минути се върна с два коня.

— Не му ли предложихте да починем малко? — попита Крис, като се прехвърляше на отпочиналия жребец.

— Естествено, че му предложих — въздъхна уморено Ашър. Изглеждаше определено по-изтощен от самата нея. — Но не трябва да спираме. Тай иска да стигнем долината и тогава ще направим бивак за цял ден.

— Тай… — измърмори Крис.

През следващите няколко часа тя дълго мисли какъв може да бъде този тайнствен мъж, изпратен от баща й, за да я отвлече през страховитата гора, която според индианците се населява от духове. И кой е пък Прескот? По-неопитен е и от нея… Какво ли цели баща й?