Котето със златните очи

Всички котки като една се обърнаха към магьосническите покои и заприпкаха безшумно. Само аз минах по моста и тръгнах към поляната с еднорозите. Късно през нощта стигнах там и ги намерих на същото място.

— Нали обеща, че ще ми кажеш как да се върна? Моля те!

Наистина вече исках да се прибирам.

— Добре, спокойно. Слушай, всички златнооки котки са задължени да изпълняват заповедите на този амулет, дори ако те са зададени от самите тях. Разбираш ли? Ако ти кажеш, че заповядваш на Гари да се прибере у дома, ще се прибереш у дома. Но остави… — аз изчезнах — …медальона тук!

Появих се вкъщи. Но понеже знаех, че няма да издържа и един ден без да разкажа тази история на някой, поисках да дойдете тук. Да, не ми вярвате, разбирам. Ей сега ще ви го докажа. Ей, ти, как се казваш? А ти? Добре. Заповядвам Мери и Джак да се изправят на предни лапи! Аааа, това е друго нещо, нали? Добре де, добре, хайде тръгвайте си! Искам вече вкъщи!

И ето ме вкъщи. Вирвам гордо опашка. Не всеки котарак има вълшебен амулет. Само Тигърът със златните очи. О, какво е това? Нещо странно ме привлича от шкафа в спалнята…