Законът на мъжете
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на мъжете». Краткое содержание книги:
Клеманс го погледна право в очите. Шарл дьо Валоа се смути и леко се изчерви. Разбра, че Клеманс знае. Но младата кралица не каза нищо. Тя докрай щеше да избягва да говори по този въпрос. Чувствуваше се обременена неволно с едно престъпление. Защото съпругът, чиято добродетелност възхваляваше, все пак бе накарал, със съучастничеството на Валоа и д’Артоа, да удушат първата му жена, за да може да се ожени за нея, племенницата на неаполския крал.
— И после, да не забравяме графиня Мао, вашата съседка, тя не е жена, която ще се спре пред някое престъпление, макар и най-грозно — побърза да промени темата Валоа.
„По какво ли се отличава от вас? — помисли си Клеманс, без да посмее да му го каже. — Изглежда, че в този двор убиват без много-много да се колебаят.“
— А Луи само преди месец й конфискува графството Артоа, за да я принуди да сведе глава.
Клеманс се запита за миг дали като посочва толкова евентуални виновници, Валоа не се опитва да я насочи по погрешна следа и дали сам той не е извършил престъплението. Тази мисъл, която впрочем не можеше да почива на нищо разумно, я ужаси. Не, тя си забраняваше да подозира когото и да било. Искаше й се Луи да е умрял от естествена смърт… Но въпреки това погледът на Клеманс несъзнателно се плъзна през отворения прозорец на юг от Венсенската гора към замъка Конфлан, резиденция на графиня Мао… Няколко дни преди смъртта на Луи графинята заедно с дъщеря си Жана дьо Поатие беше дошла на гости на Клеманс. Много любезно посещение. Любуваха се на тапицериите в спалнята й…
„Няма нищо по-унизително от това да си представиш някой измамник с обкръжението му — помисли си Клеманс — и да почнеш да търсиш предател във всяко лице.“
— Ето защо, скъпа ми племенничке — поде Валоа, — трябва да се приберете в Париж, както настоявам аз. Знаете колко ви обичам. Баща ви беше мой шурей. Послушайте ме, както бихте послушали него, ако бог ни го беше запазил. Ръката, която порази Луи, може да продължи отмъщението и спрямо вас и срещу плода, който носите. Не бих могъл да ви оставя така, посред гората, изложена на посегателствата на злосторници, и няма да бъда спокоен, докато не сте настанена най-близо до мен. От един час Валоа се мъчеше да убеди Клеманс да се прибере в двореца в Сите, защото бе решил да се настани там самият той. Това съставляваше част от замисления от него план с оглед да се наложи за регент. Всеки, който се разпорежда като господар в двореца, създава илюзията, че е крал. Само че, ако се настанеше сам, Валоа се излагаше на опасността да бъде обвинен от противниците си в преврат или узурпаторство. Докато напротив, ако влезеше в Сите подир племенницата си Клеманс като неин най-близък роднина и покровител, никой не можеше с основание да се противопостави и съветът на перовете щеше да бъде изправен пред свършен факт. Утробата на кралицата беше в настоящия момент най-сигурният залог за престиж и най-ефикасното оръдие за власт.
Клеманс вдигна очи, сякаш за да поиска подкрепа, към едно трето лице, сивеещия вече шишко, който, изправен до нея със скръстени върху дръжката на дългата си шпага ръце, следеше безмълвно разговора.
— Какво трябва да сторя, Бувил?… — прошепна тя.
Бившият главен шамбелан на Филип Хубави, назначен за попечител на утробата веднага след смъртта на Вироглавия, гледаше не само сериозно, а и трагично на новите си функции. Този добродушен благородник, образцов служител на кралския дом, бе съставил свита от двадесет и четири грижливо подбрани благородници, които се сменяха на екипи от шестима пред вратата на кралицата. Сам той бе навлякъл бойните си доспехи и в юнската жега беше вир вода под ризницата си. Стените, дворовете, подстъпите де Венсен бяха окичени със стрелци. Всеки прислужник в кухнята беше непрекъснато придружаван от някой сержант. Дори придворните дами биваха претърсвани, преди да влязат в кралските покои. Никога човешки живот не е бил така отблизо охраняван, както животът, който дремеше в утробата на френската кралица.