Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Матилда не отговори. Не беше очаквала, че животът извън манастирските стени може да бъде толкова сложен. Бъдещето все повече я плашеше. Вече не можеше да се радва на предстоящите празненства и турнири и особено на сватбата на Изабела.
Младата й господарка също следваше мислите си. Докато живееше в манастира, тя разбра, че съществува само един вид любов, любовта към бога. Всичко останало беше само груб инстинкт, дело на дявола. Никога нямаше да изпита към мъж друго чувство освен уважение и възхищение. Щеше да го дари с благоволението си и да очаква той да й служи. Това беше основната цел на любовното ухажване: дамата стимулира и подтиква рицаря към смели дела, силите му нарастват и го правят способен на учудващи, изключителни постижения. При всички обстоятелства обаче рицарят е длъжен да спазва рицарските добродетели. Колкото по-далечна и чужда е обожаваната дама, толкова по-достойна за уважение става тя, толкова по-истинско олицетворение на идеала. Следователно не е изгодно за нея да се явява пред него в красиви одежди и дори да показва лицето си. Суетата не е на място в случая. Разстоянието увеличава желанието, прави дамата да изглежда прекрасна, дори приказна. Споделеното усилие в стремежа към съвършенство допринася за по-голяма изисканост на обществото.
Младото момиче нахлупи качулката върху русата си коса. Никой не биваше да знае, че в простата каручка се вози Изабела, дъщерята на княз Карл Август от Франкенау.
Погледите на Изабела и Матилда се срещнаха и с увереността на дългогодишното приятелство всяка отгатна мислите на другата. Изабела извади изпод наметката си верижка с малък медальон, на който беше изобразен свети Мартин. Той беше закрилник на манастира и абатисата й бе подарила медальона на сбогуване.
— Мисля, че трябва да се изповядаме — каза Изабела и вдигна вежди.
— При това сме на свобода само от няколко часа — добави Матилда и отново вдигна ръка към устата си. Защо говореше за свобода? Пребиваването им в манастира в никакъв случай не можеше да се нарече затворничество. Абатисата щеше да се смае, ако ги чуеше!
— Ще спрем пред следващата църква, за да се помолим и да се изповядаме — реши Изабела и Матилда кимна в знак на съгласие.
След няколко часа по неравния път, раздрусани и изнервени, двете откриха малко встрани от пътя село, в средата на което се издигаше църковна кула. Зарадвана, Изабела веднага повика капитана на ескорта, който яздеше най-отзад.
— Искаме да си починем, капитане — каза тя. — Там виждам село с малка църква. Ще спрем в селото, за да се помолим в храма.
— Не бива да напускаме пътя, господарке — възрази намръщено капитанът. — Ще почиваме под открито небе. А да се помолите можете и в колата.
Изабела смръщи вежди.
— Защо ми противоречите, капитане? Аз желая да се помоля в църквата и да се поразтъпча. С какво право отказвате да изпълните желанието ми?
Капитанът я погледна сериозно.
— Знам, че нямам право да се противопоставям на желанията ви, Ваше височество, но аз отговарям за вашата сигурност. Затова съм на мнение, че не е особено умно да напускаме пътя.
— Каква е причината за недоверието ви? Смятате, че положението в земите на баща ми е несигурно? Дори за дъщеря му?
— О, не, не бива да мислите така, Ваше височество. Естествено, че пътищата на баща ви са сигурни.
В бързината на капитана и старанията му да я успокои имаше нещо съмнително, но ядосаната Изабела не го забеляза.
— Е, тогава какво ни пречи да влезем в онова селце и да се помолим в църквата? — попита тя и отметна глава назад. Все пак тя беше дъщерята на княза. Наистина, в манастира я бяха възпитавали на скромност и смирение, но въпреки това не можеше да позволи на един прост войник да се противопостави на скромното й желание да се помоли в селската църквица.
Макар и неохотно, капитанът нареди на ескорта да отбие към селото. Скоро колоната наближи населеното място, разположено в подножието на малко възвишение. На самия връх се издигаше църквата, масивна постройка с яка кула. Странно, но кулата нямаше покрив. Зад широката кула самата сграда почти не се виждаше.
Изабела беше толкова изненадана от странния вид на църквата, че не обърна внимание на онова, което срещаха по пътя си. Едва когато Матилда нададе тих писък, тя се изтръгна от съзерцанието и се огледа.