История на пътуванията на Скарментадо

— Аллах, ила, Аллах!

Това са обредни думи на турците, аз помислих, че са думи на любов.

— Аллах, иллах, Аллах! — извиках и аз съвсем нежно.

— О — каза ми тя, — хвала на милостивия бог! Вие сте турчин.

Аз й казах, че благославям Бога, загдето ми е дал сила и си помислих, че съм извънредно щастлив. На сутринта имамът дойде да ме обреже и понеже му създадох известни затруднения, махленският кадия, един почтен човек, ми предложи да ме набие на кол: спасих кожата и задника си с хиляда секвини и бързо избягах в Персия, решен да не ходя нито на гръцка, нито на латинска литургия в Турция и никога да не викам: „Аллах, иллах, Аллах“, когато се срещам с жена. Когато пристигнах в Испахан, запитаха ме дали съм за черната овца или за бялата овца. Отговорих, че това ми е съвсем безразлично, стига месото да е крехко. Трябва да кажа, че партиите на бялата овца и на черната овца още разделят персийците. Сметнаха, че се подигравам и с двете партии, така че още при вратите на града се озовах заплетен в една опасна бъркотия отново ми струва голяма сума секвини, за да се отърва от овцете.

Стигнах чак до Китай заедно с един преводач, който ме уверяваше, че това било страната, където се живеело свободно и весело. Татарите бяха станали господари на Китай, след като покорили страната с огън и меч, преподобните йезуитски отци, от една страна, както и преподобните доминикански отци, от друга, казват, че там те печелели души за Бога, без някой да научи нещо. Никога не се е виждало така усърдно да се покръстват хора, при това те се преследваха едни други, всеки на свой ред: пишеха до Рим томове клевети, наричаха се неверници и взаимно се обвиняваха, че злоупотребяват с душите. Имаше особено един спор между тях за начина, по който трябва да се правят поклони. Йезуитите искаха китайците да поздравяват бащите и майките си по китайски, а доминиканците искаха да ги поздравяват по римски. Случи ми се да бъда взет за доминиканец от йезуитите. Представиха ме пред Негово татарско величество за шпионин на папата. Върховният съвет натовари един от първите мандарини да разследва въпроса и той даде заповед на един сержант, който нареди на четирима местни стражари да ме задържат и церемониално да ме завържат. Заведоха ме след сто и четиридесет коленопреклонения пред Негово величество. Той ме запита дали съм шпионин на папата и дали е вярно, че този княз щял да дойде лично да го свали от престола. Отговорих му, че папата е седемдесетгодишен свещеник, че живее на четири хиляди левги от Негово свещено татаро-китайско величество, че има около две хиляди войници, които стоят на стража с чадър, че не сваля никого от престола и че негово величество може да спи спокойно. Това беше най-незлополучното приключение в живота ми. Изпратиха ме в Макао, откъдето заминах с кораб за Европа.