История на пътуванията на Скарментадо
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на пътуванията на Скарментадо». Краткое содержание книги:
— Освен ако този трон е запазен за Бога, не виждам за какво друго би могъл да се използва.
Тези необмислени думи бяха чути от един важен испанец и ми струваха скъпо. Докато си въобразявах, че ще видим някакъв турнир или борба с бикове, великият инквизитор се появи на трона, откъдето благослови краля и народа.
След това дойде цяла войска от монаси, които маршируваха двама по двама — бели, черни, сиви, обути, боси, с бради, без бради, с островърхи качулки, без качулки; след тях вървеше палачът. След това видяхме около четиридесет души, заобиколени от стражи и грандове и облечени в чували, върху които бяха нарисувани дяволи и пламъци. Едни от тях бяха евреи, които не искаха да се отрекат напълно от Мойсей, други бяха християни, които се бяха оженили за своите кръстници или не се молеха на Богородицата от Атоша, или пък не искаха да се откажат от сухите си пари в полза на братята от ордена на свети Йероним. Монасите изпяха набожно много прекрасни молитви, след което всички грешници бяха изгорени на слаб огън. Това зрелище подейства крайно назидателно на цялото кралско семейство.
Вечерта, тъкмо когато си лягах, при мен пристигнаха двама приближени на инквизицията, които водеха със себе си светата Хермандада: те нежно ме разцелуваха и ме отведоха, без да ми кажат дума, в една много прохладна тъмница, мебелирана с един нар и едно красиво разпятие. Останах там шест седмици, след което преподобният отец-инквизитор изпрати човек да ме помоли да отида да поговоря с него: той ме стиска известно време в обятията си с чисто бащинска обич, каза ми, че бил най-искрено огорчен, когато научил, че съм настанен така зле, но че всички апартаменти в дома били заети и че се надява друг път да бъда настанен по-удобно. След това сърдечно ме запита дали не зная защо се намирам тук. Казах на преподобния отец, че това е очевидно заради греховете ми.
— Така, скъпо чадо, а за какъв грях? Доверете ми се.
Напразно измъчвах въображението си, не можах да отгатна, той милостиво ме подсети.
Най-после си спомних за необмислените си думи. Отървах се с бичуване и глоба от трийсет хиляди реала. Заведоха ме да се поклоня на великия инквизитор: той беше възпитан човек и ме запита как ми е харесал неговият малък празник. Казах му, че беше чудесен, и след това настоях пред моите спътници да напуснем по-скоро тази страна, колкото и да е хубава. Те бяха имали време да се запознаят с всички велики неща, които испанците са направили за религията. Бяха прочели мемоарите на знаменития владика де Чапа, според когото излиза, че за да се покръстят неверниците в Америка, десет милиона от тях били изклани, изгорени или удавени. Сметнах, че този владика преувеличава, но дори ако човек би намалил тези жертвоприношения на пет милиона жертви, все пак и това би било възхитително. Жаждата за пътуване не ме оставяше на мира. Смятах да завърша обиколката си на Европа през Турция, и ние поехме този път. Бях твърдо решил да не изказвам вече мнението си за празниците, които ще видя.
— Тези турци — казах аз на моите спътници — са неверници, които още не са покръстени и следователно ще бъдат много по-жестоки от преподобните отци-инквизитори. Нека пазим мълчание, когато бъдем при мохамеданите.
И така, аз отидох при турците. Бях особено изненадан да видя в Турция много повече християнски църкви, отколкото има в Кандия. Видях дори многобройни дружини монаси, на които позволяваха свободно да се молят на Богородицата и да кълнат Мохамед, едни на гръцки, други на латински, трети пък на арменски.
— Какви добри хора са турците! — провикнах се аз.
В Цариград гръцките християни и латинските християни бяха смъртни врагове, тези роби се преследват едни други като кучета, които се хапят на улицата и се разделят само когато господарите им грабнат тоягата. По това време великият везир покровителстваше гърците. Гръцкият патриарх ме обвини, че съм вечерял при латинския патриарх и бях осъден от общото събрание на Дивана на сто удара с тояга по петите, от които можах да се откупя, като заплатих петстотин секвини1. На следния ден великият везир бе удушен; на още последния ден неговият приемник, който беше за партията на латинците и бе удушен два месеца по-късно, ме осъди на същата глоба, загдето съм вечерял с гръцкия патриарх. Бях поставен в тъжната необходимост да не посещавам нито латинската, нито гръцката църква. За да се утеша, взех под наем една много красива черкезка, която беше най-нежната, когато човек останеше насаме с нея, и най-набожната, когато беше в джамията. Една нощ, изпаднала в сладкия възторг на любовта, тя ме прегърна и извика:
1
Секвина — стара венецианска монета.