Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Шлем ужаса - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шлем ужаса

Электронная книга - «Шлем ужаса». Краткое содержание книги:

Виктор Пелевин, отдавна превърнал се в кумир и широко дискутиран съвременен руски автор, е определян от списание „Ню Йоркър“ като един от най-добрите европейски писатели. С романа си „Шлемът на ужаса“ той успява да отхвърли традиционната представа за това що е митологията, и използва уникален ракурс към историята за Тезей и Минотавъра.
Те никога не са се срещнали, те са получили странни псевдоними, населяват идентични пространства, от които се виждат еднакви пейзажи… И повеждат диалог, от който няма измъкване — предопределен и разрушен от шлема на ужаса. Той е носен от властния Астериск, силата на доброто и злото… Минотавъра присъства, а Тезей остава неразкрит.
„Шлемът на ужаса“ е структуриран по начина, по който се осъществява комуникацията на XXI век — по интернет — но във виртуалното пространство са нахлули фигури, интонации и внушения от класическата митология. Това е история за лабиринта на познанието — радикален нов прочит на мит, до болка познат, в който старото и новото заживяват по неочакван, впечатляващ със съвременните си измерения начин.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Перейти на страницу:

Romeo-y-Cohiba

Това какво общо има с нас?

Monstradamus

Моля ви, не я прекъсвайте! Ариадна, какво стана после?

Ariadna

После излязох на главната улица. Бе разделена на две от дълга редица палми в големи саксии. Помня, че това най-силно ме порази — наоколо пожълтели листа, есен, а изведнъж палми.

Nutscracker

В началото говореше за розови цветя. А сега изведнъж есен и жълти листа.

Ariadna

Да, докато вървях след джуджето, стана есен. Реших, че джуджето нарочно е направило така, за да ми развали настроението и да не успея да го догоня. На главната улица нямаше никого. Стигнах до голям площад с фонтан с бронзови статуи. По начина, по който бяха направени, ми се сториха поне толкова древни, колкото и градът, но като тематика бяха по-скоро нещо като от японска анимация — голи тийнейджъри, душени от обвиващи се около тях пипала. Или змии…

Nutscracker

Какво общо има японската анимация с това?

IsoldA

Тя говори за манга, в която демони с пипала насилват девойка Натрапчива тема в японското виртуално порно.

Monstradamus

Отразява изместената в подсъзнанието фрустрация, предизвикана от поражението през Втората световна война. Насилената ученичка в такива филми символизира японската национална душа, а чудовището, размахващо множество фалосоподобни пипала, е съвременната корпоративна икономика по западен образец.

Nutscracker

Може да е просто октопод?

Monstradamus

Октопод? Оригинално. Дори не ми мина през ума.

Organizm (-:

А коя е Изолда? Нова ли е?

IsoldA

Да.

Romeo-y-Cohiba

Добре дошла в нашия мъничък свят, Изолда. Много се радваме, че си тук.

IsoldA

Благодаря, Ромео.

Organizm (-:

Хубавка ли си?

Romeo-y-Cohiba

Дръж се прилично, Организъм.

Nutscracker

Изолда, можеш ли да добавиш нещо към общия ни опит?

IsoldA

Не.

Monstradamus

Тогава, ако не възразяваш, нека Ариадна да продължи.

Ariadna

Разбрах, че трябва да се приближа до фонтана и тогава ще мога да видя и двете джуджета. Не питайте как разбрах, просто разбрах и това е. Стигнах до фонтана, обърнах се с гръб към него и се облегнах на оградата му. Срещу мен имаше здание с колонада, огромно и мрачно, с грозни надстройки на покрива. Помислих си, че някога отдавна е било изгорено до основи и от него е останал само каменният скелет, който многократно са се опитвали да ремонтират и да върнат към живот. Но въпреки опитите за реставрация и боядисване, на повърхността избиваха следите от унищожението и се усещаше, че сградата е мъртва и пуста…

Romeo-y-Cohiba

Струва ми се, че в случая е необходим консилиум от психиатри. Или пък се налага да питаме Монстрадамус, той е запознат с тези неща. Какво там беше казал — корпоративна фрустрация?

Monstradamus

Ромео, моля те, потърпи малко.

Ariadna

Изведнъж забелязах, че едно от джуджетата е до мен — онова с обърнатата нагоре периферия. Не съм забелязала как се е приближило. Бе съвсем близо до мен, но заради шапката не успявах да зърна лицето му. Помня, че беше обуто в островърхи обувки, като от Средновековието, на червени и бели ивици. Проговори, без да вдига глава. Думите му бяха много странни. Каза, че господинът, на когото служи, е Създател на всичко, което виждам наоколо, както и на много други неща. Доколкото разбрах, този господин не е човек. Или не е само човек. Името му било Астериск.

1 2 3 4 5 6 7 8 9
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)