Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Не бяха ли му предложили от такова издание петдесет хиляди за негови готварски рецепти? Нещо ми се върти из ума — рече Старлинг.
Крофорд кимна.
— Убеден съм, че „Националният сплетник“6 има подкупен човек в болницата и ще научат за посещението ти веднага щом го уредя.
Крофорд се наклони към нея, докато разстоянието между лицата им се сведе до половин метър. Тя се взря в половинките очила и торбичките под очите му. Дъхът му миришеше на антисептична течност за гаргари.
— А сега искам цялото ти внимание, Старлинг. Добре ли ме чуваш?
— Да, сър.
— Бъди крайно предпазлива с Ханибал Лектър. Доктор Чилтън, който оглавява психиатричната болница, ще ти разясни подробно как да общуваш с него. Не се отклонявай от указанията му. Не се отклонявай от тях нито на йота и за нищо на света. Ако Лектър изобщо те удостои с вниманието си, то ще е, за да научи нещо за самата теб. Със същото любопитство, с което змията изучава птиче гнездо. Ние с теб много добре знаем, че в подобни разговори се разменят най-различни реплики, но не му давай сведения за себе си. В главата му не бива да има никакви лични подробности за теб. Знаеш какво направи с Уил Греъм.
— Четох за това.
— Изкорми го с нож за рязане на линолеум, когато Уил отиде да го арестува. Истинско чудо е, че оживя. А Червения дракон спомняш ли си? Лектър успя да насъска Франсис Долархайд срещу Уил и семейството му. Благодарение на Лектър лицето на Уил прилича на рисувано от Пикасо. В лудницата пък разкъса една от медицинските сестри. Върши си работата, но нито за миг не забравяй що за човек е.
— А що за човек е? Вие знаете ли?
— Знам, че е чудовище. Извън това нищо не се знае със сигурност. Може би ти ще научиш повече. Не съм извадил името ти наслуки от шапка с късмети, Старлинг. В университета ти ми зададе няколко интересни въпроса. Ако докладът ти е ясен, сбит и смислен, ще го покажа и на Директора. От мен зависи. Освен това го искам на бюрото си до девет часа сутринта в неделя. Това е всичко, Старлинг. Действувай според указанията.
Крофорд и се усмихна, ала в очите му нямаше живот.
ВТОРА ГЛАВА
Доктор Фредерик Чилтън, петдесет и осем годишният директор на Балтиморската болница за психически болни престъпници, седеше зад голямо писалище, по което нямаше остри или твърди предмети. Част от персонала на болницата го наричаше „крепостния ров“. Друга част от персонала не знаеше какво значи „крепостен ров“. Когато Кларис Старлинг влезе в кабинета на доктор Чилтън, той не стана от мястото си.
— Тук сме посрещали доста полицаи, но не помня някой да е бил толкова привлекателен — каза той.
Кларис отдаде мазното му ръкостискане на брилянтина в косата, която от време на време приглаждаше. Тя първа изтегли ръката си.
— Госпожица Стърлинг, нали? — продължи докторът.
— Старлинг докторе. С „а“. Благодаря ви, че ми отделихте време.
— Значи Федералното бюро опря до момичета. — Той оголи в усмивка зацапаните си с никотин зъби.
— Бюрото непрекъснато се усъвършенства, доктор Чилтън. Това не може да му се отрече.
— Ще останете ли в Балтимор? Ако човек познава града, и тук може да се позабавлява не по-зле, отколкото във Вашингтон или Ню Йорк.
Тя извърна очи, за да си спести усмивката му, и веднага си даде сметка, че е схванал колко я отвращава.
— Не се съмнявам, че градът е прекрасен, но трябва да се срещна с доктор Лектър и още днес следобед да се върна за доклад.
— Мога ли да ви потърся във Вашингтон, ако се наложи…
— Разбира се, ще бъде мило от ваша страна. Тази операция се ръководи от специалния агент Джак Крофорд. И чрез него винаги можете да се свържете с мен.
— Ясно. — Страните на доктора се осеяха с розови петна, които контрастираха неприятно с неестествения червеникавокафяв цвят на косата му. — Бихте ли ми показали служебната си карта?
Остави я да стои права, докато разглеждаше бавно документите. Накрая и ги върна и се изправи.
— Няма да се бавим. Елате с мен.
— Доколкото разбрах, трябва да ме инструктирате, доктор Чилтън.
— Ще го направя пътем. — Той заобиколи бюрото, загледан в ръчния си часовник. — След половин час съм на обяд.
По дяволите, трябваше да вникне по-добре и по-бързо в същността му. Може пък да не е чак такова гадно копеле. Нищо чудно да знае нещо, което да и бъде от полза. Какво щеше да и навреди да се остави да я поухажват, колкото и да не и беше присъщо?
— Доктор Чилтън, срещата ми с вас е определена за сега. Беше насрочена за час, който ви е удобен, за да ми отделите малко време. Може да се наложи да сверя с вас някои от отговорите на Лектър.
6
Приблизителен превод на. National Tattler, един от най-четените сензационни жълти вестници в САЩ. — Б. пр.