Но остават още много мили…
- Автор: Полан Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цвета Пеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Но остават още много мили…». Краткое содержание книги:
Когато в светлата юлска утрин ракетата кацна в Тейър, в щата Канзас, там вече се бяха събрали тълпи от хора, които ръкопляскаха и викаха името на Робърт Мердок. Бяха дошли всички големци на града, всеки със старателно подготвена реч; звуците на градския духов оркестър се извисяваха в синевата, дечурлигата размахваха знаменца. После тълпата се успокои, атомните мотори млъкнаха, отвори се люкът.
Появи се Робърт Мердок, снажен герой в космична униформа, отразяваща слънцето с хиляди святкащи зайчета. Той се усмихна и вдигна ръка за поздрав, а тълпата пак зашумя и заръкопляска.
А на края на пистата го очакваха двама: прегърбен старец, който се опираше с треперя ща ръка на бастун, и стара жена с влажни очи и лице, покрито с мрежа от бръчици.
Когато астронавтът най-сетне стигна до тях, провирайки се между напиращите редове на възторжените поклоници, той се намери в обятията им. Те го хванаха за ръце и го поведоха след себе си, а в очите им блестяха сълзи.
Робърт Мердок, любимият им син, се бе върнал у дома.
— И така — забеляза един от тълпата, който стоеше встрани, — най-сетне те се срещнаха.
Съседът му въздъхна и поклати глава.
— И все пак, струва ми се, не е същото. Някак си не е хубаво.
— Но нали те точно това искаха — каза първият. — Така бяха писали в завещанията си. И без това той ще отлети след месец. Пак за двадесет години, защо да се помрачава радостта му за толкова кратко време? — говорещият замълча и посочи отдалечаващите се фигури:
— Ама нали са като истински? Той никога няма да узнае!
— Може би сте прав — отвърна вторият. — Той никога не ще узнае.
Двамата гледаха подир старците и сина им, докато те се скриха от погледите им.