Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Купи ми сладкиши — отвърна малката наслада за душата — и ме заведе край брега на реката.

„Боже!“ — помислих си.

— И какво правихте там? — попитах.

— Той ме хвана за ръката.

— А ти какво направи?

— Засмях се.

— А после?

— Докосна гърдите ми.

— Ти какво направи тогава?

— Засмях се — отвърна тя, пърхайки с мигли.

— После?

— Докосна коленете ми.

— Ти какво направи? — попитах.

— Засмях се!

Разговорът продължи в този дух още няколко минути, докато най-накрая не го прекъснах и не рекох:

— Миличка, защо се разсмиваше при всяко докосване на капелана?

— Защото сладкишите и без това вече бяха у мен.

Очевидно беше съвсем невинна и чистосърдечна.

Наредих на капелана си да я опази такава, защото иначе щеше да се наложи да се ожени за нея. Сластта и любовта вървят ръка за ръка, но и двете могат да повехнат като необрани ябълки. Само преди няколко дни яздех по пътя зад едно погребално шествие — носеха ковчега на някаква клетница към енорийското гробище. Процесията мина покрай една кръчма, в която някакъв мъж весело надигаше чашата си. Когато ковчегът мина покрай него, той остави ейла си, свали шапка и падна на колене. Поведението му ме трогна и аз насочих коня си към него.

— Любезни господине — рекох, навеждайки се към него, — вие явно много уважавате мъртвите.

Онзи се захили. Погледът му беше замъглен, лицето — зачервено, а носът му пламтеше като адски въглен.

— Не е кой знае какво, господарю Роджър — изфъфли той, — поне това мога да сторя за нея след четиридесетгодишния ни брак!

Гледам, че моят капелан се тресе от смях. Тиквеникът му с тиквеник! Милият ми празноглавец! Малката ми маймуна!

— Хайде, хайде — върти се на стола си той с пачето перо в ръка. — Сър Роджър — увещава ме, — кралицата чака продължението на дневниците ви.

Има предвид Елизабет, разбира се — чудесно момиче, прекрасна кралица, моя любима, моя приятелка, майка на сина ми и зеница на окото ми.

Е, добре, предполагам, че той има право. Разположен удобно върху златотъканите и добре натъпкани възглавници в стаята ми в центъра на господарската къща, мога да се наслаждавам на нейното великолепие. Тя е истински палат с фасада от светлочервени тухли, украсени с черно боядисани греди и коридори от шахматно подредени каменни плочи. Стаите са украсени със златотъкани драперии, поръбени с хермелин, с произведения на велики художници и с копринени гоблени, а сандъците са пълни догоре със сребърни и златни съдове. По полиците са наредени изделия от италианска майолика12, фаянс от Ниските земи и испанска керамика. Подът е застлан не с тръстика, ами с полирани фламандски плочи, а сводестите прозорци са закрити със стъкла от зелена оловна руда. Топли печки греят кухните и килерите, а водата идва по истински тръби от брястова дървесина. Живея охолно, но невинаги е било така. Ръката на времето отдръпва завесата, скриваща миналото. Погледът ми се прокрадва към мрачните, сводести коридори на историята, застлани с черепи и окъпани в кръвта на онези, с които съм ял, пил и, да ме прощава Господ, с които понякога съм се отдавал на плътски удоволствия. За да не се превърнат думите ми в несвързан брътвеж, трябва да се изразявам ясно. Така ще прогоня духовете от младежките си години, когато, макар да бях още зелен, трябваше да преживея неописуеми ужаси.