Най-доброто от всички възможни светове
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-доброто от всички възможни светове». Краткое содержание книги:
— И тъй — рече Смит, — от онзи ден си живея повече от царски! Безброй фантазии ми се изпълниха — жени с всички цветове, размери, форми, страсти! Жена ми си намери сцена в гостната и публика в лицето на моя милост и така задоволи нуждата си да е най-великата актриса на света. Ще възразите, че публиката е твърде малобройна? Не! С непостоянния си вкус аз мога да посрещна всяка нейна роля. Дивият ми талант съответства на нейния гений. И тъй, най-сетне вкаран в клетка, аз я обичам и чрез нея обичам всички жени. Това е най-доброто от всички възможни светове, приятелю. Най-доброто.
Настъпи мълчание.
Влакът потракваше по релсите в декемврийския мрак.
Двамата мъже, възрастен и млад, седяха умислени за току-що разказаната история.
Накрая младият преглътна и кимна благоговейно.
— Приятелят ви Смит си е решил проблема, и още как.
— Определено.
Младият се поколеба малко, после се усмихна.
— И аз имам един приятел. Положението му бе подобно, но нещата стояха иначе. Нещо против да го нарека Куилън?
— Нищо против — отвърна по-възрастният. — Само по-бързо, че скоро ще слизам.
— Една вечер — забързано започна младият, — го заварих в някакъв бар с прекрасна червенокоска. Тълпата й правеше път като морето на Мойсей. Истинско чудо, помислих си, така чувствено, така събуждащо за живот! Седмица по-късно видях Куилън в Гринуич, разхождаше се с някаква тантуреста дребна жена — на неговата възраст, естествено, само на трийсет и две, но вече състарена. Англичаните наричат такива жени повлекани — пухкави, нос като зурла, малко грим, набръчкани чорапи, раздърпана коса, съвсем тихичка; сякаш бе доволна само да върви до Куилън и да го държи за ръката. Виж ти, помислих си. Ето я благоверната му, готова да целува земята, на която е стъпил, а вечер се перчи с онази червенокоса кукла! Ама че тъжно, ама че жалко. И продължих по пътя си.
Месец по-късно отново го срещнах. Канеше се да се вмъкне в един тъмен вход на Макдугъл Стрийт, когато ме видя.
— Господи! — възкликна той и плувна в пот. — Само не ме издавай! Жена ми не бива да научава!
Тъкмо се канех да се закълна, когато някаква жена го извика от един прозорец над нас.
Погледнах нагоре. Челюстта ми увисна.
От прозореца гледаше тантурестата повлекана!
И изведнъж ми стана ясно. Жена му бе прекрасната червенокоска! Тя танцуваше, пееше, говореше силно и дълго, страшно умна, същинска Шива с хиляда ръце, най-страхотната перла, която може да се види в смъртния свят. И въпреки това, колкото и да е странно — досадна.
И приятелят ми Куилън наемаше тази затънтена квартира във Вилидж два пъти седмично, за да може да си седи тихо в кафеникавата тишина или да се разхожда из полутъмни улички с добрата уютна и тиха жена — не негова съпруга, а любовница!
Преместих поглед от пухкавата му приятелка отново към него и го хванах за ръката, изпълнен с топлина и разбиране. Гроб съм, казах му. Последния път, когато ги видях, седяха в един деликатесен магазин. Куилън и любовницата му се галеха нежно с погледи, без да казват нищо, и похапваха сандвичи с пастърма. Като се замислите, той също има най-доброто от всички възможни светове.
Влакът изгърмя, изсвири и намали ход. Двамата станаха едновременно, замръзнаха и се спогледаха изненадани.
— Тук ли слизате? — попитаха в един глас.
И двамата кимнаха и се усмихнаха.
Влакът спря в мразовитата декемврийска вечер. Двамата слязоха мълчаливо и си стиснаха ръцете.
— Е, много поздрави на господин Смит.
— И на господин Куилън!
От противоположните краища на гарата се чуха клаксони. Мъжете погледнаха към едната кола. В нея седеше прекрасна жена. Погледнаха към другата. И в нея седеше прекрасна жена.
Разделиха се, споглеждайки се като палави ученици.
„Чудя се — мислеше си възрастният — дали онази жена му е…“
„Чудя се — мислеше си младият — дали дамата в колата би могла да е…“
И двамата ускориха крачка. Две автомобилни врати се затръшнаха като пистолетни изстрели, слагащи край на представлението.
Колите заминаха. Гарата опустя. Бе студен декември и скоро заваля сняг.