Старото ми ловно куче Рекс
- Автор: Царев Ради
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старото ми ловно куче Рекс». Краткое содержание книги:
Двете животни се превърнаха пред очите ми в грамадно рошаво кълбо, което се мяташе насам-нататък и вдигаше във въздуха вихрушки сняг. От него излиташе глухо ръмжене, задъхано дишане на напрегнати бели дробове и почти раздиращо слуха скърцане със зъби. Слушах и гледах като на сън. Като че битката между двете животни не ме засягаше пряко и бях само един наблюдател на яростна схватка от далечни времена.
И изведнъж в ушите ми нахлу висок плачевен лай, зовещ за помощ, тъй познат и близък, че ме свести от унеса, в който бях изпаднал. Грабнах пушката, седнах в снега, измъкнах патрон, заредих дясната цев и се прицелих в главата на глигана. Изстрелът беше оглушителен, а силата на бренекето — неизмерима от няколко крачки. Грамадното животно падна тежко, ритна няколко пъти и се укроти завинаги.
Ръцете ми пълнеха трескаво пушката за всеки случай, когато иззад тялото на дивата свиня изпълзя черно куче. Протегна глава, изскимтя на пресекулки и се промъкна към мене, като оставяше по снега кървава диря.
— Рекс! Рекс! — извиках, без да вярвам на очите си. — Ти ли си?
Захвърлих пушката, прегънах се напред, легнах по лице и се повлякох към кучето. Забивах ръце в снега, ровех го настрани, за да се придвижа, и не усещах студ. Срещнахме се сред поляната. Кехлибарените очи на Рекс бяха овлажнени от нетърпима болка, гърдите му се вдигаха и спадаха често, но все пак краят на неговия горещ червен език лизна ръката ми, когато я протегнах към муцуната му.
Седнах с мъка до него и едва тогава видях колко изпотрошено е тялото му от тежката глава на глигана. Кривите, изострени накрая като триъгълни пики, зъби на дивото животно бяха разкъсали кожата му на две места. От тях кръвта му изтичаше и превръщаше снега в корали.
Кучето се изпъна, разтрепери се цяло от усилието, заби предните си лапи, приближи се и сложи глава в скута ми. Обхванах муцуната му с двете си ръце и го погледнах в очите. В тях можеше да се прочете болка, но се долавяше все още и слабо пламъче. Може би от плахата надежда, че ще му помогна, че ще го избавя от страданията.
Ех, да бих могъл!
Неговите рани бяха смъртоносни. Прегърнах главата на Рекс и я притиснах до гърдите си, за да не гледам болката и надеждата в погледа му. Пръстите ми се ровеха в неговата разрошена козина и чувствах как се гърчат болезнено премазаните мускули в накъсани, едри неравни тръпки, дочувах свиренето на ранените му гърди. Моят ловен другар умираше бавно и мъчително. И не можех да му помогна с нищичко, освен да държа натежалата му глава на коленете си.
Гласовете на приятелите ми, които търчаха през храсталаците със сетни сили, за да ми помогнат, се засилваха. Ето, пристигна първият, вторият, заобиколиха ме, повдигнаха ме да седна на нечия услужливо подложена дреха, наляха ми горещ чай от термос, въртяха се удивени около глигана. После пак ми говореха, питаха ме, но аз не разбирах въпросите, гледах ги като на сън, а зъбите ми тракаха по ръба на пластмасовата чашка.
Очите ми все бягаха към кучето, което лежеше вече неподвижно до моите крака. Другарите случайно или нарочно бяха поставили мъртвия Рекс там, където някога древните ловци са слагали верния приятел на ловеца при погребението на стопанина му. Обредните им обичаи са изисквали двамата да са заедно, за да ловуват пак в богатите ловни полета на отвъдния свят.
Накрая се посъвзех, разтърсих глава, за да проясня мислите си. В своя тъжен унес бях отишъл твърде далеч. Вгледах се в кучето. На врата на Рекс стоеше широкият нашийник, а от него висеше дълъг ремък. Наведох се, посегнах, взех го. Кожената каишка беше проядена неравно от зъбите на животното. Никой от нашите вкъщи не беше го пускал да ме настигне в гората.
Може би за пръв път през целия си живот Рекс не се беше подчинил на волята ми. Какво го беше накарало да прегризе жилавия ремък, за да тръгне по стъпките ми и да пристигне в решаващия миг? Дали това е било само проява на непреодолима ловна страст или пък е усетил по някакъв непонятен за нас, хората, начин, че над главата ми ще надвисне страшна опасност?
Нито съм фаталист, нито вярвам в чудеса или в суеверни предсказания, но не обичам да се говори пред мен, че Рекс е спасил живота ми просто под влияние на своя кучешки инстинкт. Струва ми се, че нещо по-друго от инстинкта, нещо по-голямо и по-възвишено е накарало старото куче да прегризе ремъка и да тръгне по дирите ми в снега.
Погребахме Рекс тук, близо до дълбоко напукания дънер на вековния дъб. Натрупахме над гроба му внушителна камара от камъни, свалихме шапките си в безмълвна почит към него. Украсата му оставихме да извърши природата и с време тя се справи добре със задачата си.