Слънце недосегаемо (роман-изповед)

Не се свени и да поспориш, да се намръщиш и дори да се ядосаш на тази страница, на оня ред. Значи внимателно си чел и със сърце; смей се и от него. Малко ще се просълзиш, навярно ще поплачеш. Ще бърчиш чело и ще въсиш вежди. Ще се дивиш и ще мечтаеш. Накрая, няма да усетиш как сте се сприятелили и колко драг приятел си намерил. И преживели сте животи не един, с всичките им чудатости, страдания и страсти. И ще поискаш още. Още малко да бъдеш между тия редове, листи, люспести криле.

Ако пък вярваш в силата на любовта, да стопля, непознати в братя да превръща и празнотата да цери. Ако я виждаш в мравката дори, в очите слепи, в празноглавеца (и значи знаеш що е състрадание). Ако изпитвал си я, и познал, и можеш да я разпознаеш — тази книга е за тебе! Да помниш и да не забравяш що разбрал си, и да научиш още как да я прилагаш, твоята любов. Да можеш да дадеш без притеснение и без страх да приемеш.

Ако не знаеш в нещо вярваш ли, объркан си, разколебан. Ако понякога усещаш се невидим, неразбран, излишен. Ако се криеш в сътворените си светове, където си говориш сам. И бягаш, за да се спасиш от действия решителни. И спираш своя устрем, не подкрепяш порив чужд. Ако току убиваш в себе си по нещо и се разкъсваш на парчета. И мразиш, без да си разбрал — тази книга е за тебе! Повярвай, все нещо ще научиш. Например, че: можеш да мечтаеш облаци и с някого до себе си; по-стойностен от снимката замряла е живият пейзаж; човека кожата не определя.

Е… нашите герои те очакват. Ти още ли си тук? Криле разпъвай и попътно…