Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Той замахна и удари вампира през лицето, раздирайки с нокти черната маска и скритото под нея лице. От плитките прорези веднага бликна кръв, но жертвата дори не трепна.
— Благодаря ви — процеди през стиснати зъби.
— Жени — въздъхна Велхеор, облизвайки нокът. — От тях само проблеми. Ето че и един невинен вампир пострада. Между другото, не се учудвайте, но раните, нанесени от Висш вампир, не са лесни за изцеление и регенерацията тук няма да помогне. Изцелението трябва да си го заработите.
Пострадалият смирено наведе глава и не каза нищо. Зад гърба му надничаше уплашената вампирка. Въпреки че лицето й беше покрито с маска, Висшите вампири отлично почувстваха силата на нейните емоции.
— Някой друг иска ли да се оплаче? — с интерес попита Келнмиир.
Цялата тълпа от вампири, изглеждащи толкова самоуверени само преди минута, уплашено мигаше с очи и мълчеше.
— Не, разбира се — увери ги вампирът с издрасканото лице. — Вие казахте вашите… хора? Това как да го разбираме? Наистина ли ще трябва да помагаме на… хора?
— Щом съм казал, че ще помагате на хора… — тихо започна Келнмиир.
— … то вие ще помагате на хора — завърши Велхеор, не можа да се сдържи и добави: — А ако кажем, че трябва да помагате на тролове, ще помагате и на тролове. А ако…
— Спокойно, Вел. Мисля, че те вече разбраха какво искаш да кажеш — нетърпеливо го прекъсна приятеля му.
Нисшите вампири внимателно наблюдаваха гостите от столицата.
— И в какво ще се изразява тази помощ?
— Във всичко — кратко отговори Келнмиир. — Помагате във всичко, за което бъдете помолени, а понякога дори и за това, за което не са ви молили.
Започналият преговорите вампир очевидно искаше да зададе и други въпроси… но желанието по-бързо да напусне залата все още беше по-голямо от любопитството му.
— Ще го направим — примирено каза той. — А как ще познаем тези, на които трябва да помогнем?
— Много просто — отговори Велхеор, сядайки обратно на стола. — Чували ли сте за новото постановление на Главния Съветник, временно изпълняващ задълженията на император?
Вампирите дружно поклатиха глави.
— О, да, разбира се, не знаете — усмихна се Велхеор. — Накратко, от сега нататък във всеки град, в зависимост от големината му, ще се изпратят определен брой Патрули. Знаете ли какво е Патрул?
Вампирите отново поклатиха глави.
— Патрулът — това е новото формирование за поддържане на реда, който се съставя изцяло от Майстори.
— И ще трябва да помагаме на Майстори? — Вампирите бяха ужасени.
— Да — рязко отговори Келнмиир. — Още един риторичен въпрос — и броят на вампирите в този провинциален град ще започне да намалява много бързо.
— Във вашия град ще има няколко от тези патрули — сякаш нищо не се е случило, продължи Велхеор. — Трябва да помагате само на един конкретен Патрул — този, в който ще е вампирката от Дневния клан. Разбрахте ли?
Пограничните вампири бързо закимаха.
Висшите вампири напуснаха кръчмата половин час по-късно. Леко намалялата компания местни вампири прелетя малко по-рано, като носеха със себе си гърненце с пепелта на бившия си предводител.
Преди да напусне, Велхеор се доближи до собственика на кръчмата и дълго време обсъжда нещо с него. В резултат на това удовлетворения вампир връчи на стреснатия човек кесия с монети и надраска нещо с нокът по дървения плот.
— Какво му каза? — попита Келнмиир, като излязоха от кръчмата.
Велхеор загадъчно се усмихна.
— Нищо… просто промених името на това забележително заведение.
— Палячо — Келнмиир се засмя. — Надявам се, че не си го кръстил на себе си? В заведение с име „Най-кървавият вампир на хилядолетието“ е малко вероятно да влязат хора.
— Не говори така — направи се Велхеор на възмутен. — Името е просто прекрасно — кръчма „При добрия вампир“.
— Шегуваш ли се?
Велхеор си оправи качулката.
— Не подхожда ли? Сега е модерно да бъдеш добър, затова реших да сменя имиджа си. Вече бях „най-кървавия вампир на хилядолетието“, сега ще се опитам да стана най-добрия.
— Опитай — сви рамене Келнмиир. — Към нисшите, както забелязах, твоята доброта май не се простира?
— Драконите да ги вземат — махна с ръка Велхеор — Несъвършенства. Как тази тълпа от идиоти може да помогне на децата? С една дума — те са безполезни.
— Хайде — не са съгласни Келнмиир. — Докато нас ни няма, нашите малки приятели ще получат никаква помощ. В крайна сметка, по-добре да оставим тези плашила да искат да помогнат по някакъв начин, отколкото обратното.