Безизходица [Worst Case - bg]

2.

Джейкъб вече беше без белезници. Бяха го издърпали грубо нагоре по двайсетина стъпала и тръшнали върху един стол с твърда облегалка.

Светлината го заслепи, когато му смъкнаха превръзката. И отново закопчаха с белезници ръцете му, извити на гърба.

Седеше на училищен чин в просторно помещение без прозорци. Пред него имаше празна старомодна черна дъска. Зад гърба си усещаше нечие студено присъствие, от което космите на тила му настръхнаха.

Изсъска запалка и Джейкъб изхлипа тихо. Въздухът се изпълни с лек аромат на тютюн.

— Добро утро, мистър Дънинг — произнесе мъжки глас зад него. Звучеше съвсем учтиво, дори издаваше, че непознатият е образован. Напомни му за любимия на всички учител по английски — господин Мандучи, от гимназията „Хорас Ман“.

А може би наистина беше господин Мандучи? Нали той винаги се държеше малко, хм, по̀ така, приятелски, с някои от младежите. Дали това не беше отвличане, или нещо подобно? Бащата на Джейкъб беше шеф на голяма компания, извънредно богат. Синът усети облекчение, което сякаш се излъчи от порите на кожата му. Реши, че е отвличане. Ще поискат откуп, после ще бъде освободен. Ще се справи с това. „Нека да е отвличане“, помоли се той.

— Семейството ми има пари, сър — заговори Джейкъб, като внимаваше в гласа му да не се прокрадне издайническа нотка заради ужаса, който го бе обзел.

— Да, има — съгласи се мъжът любезно. С този глас можеше да е диджей в някое радио за класическа музика. — Именно това е проблемът. Има прекалено много пари, но много малко разум. Притежавате „Мерцедес Макларън“, както и едно „Бентли“… О, да, и един „Приус“. Колко неразумно от страна на семейството ти. Благодарение на тяхното лицемерие ти се озова тук. Нямаш късмет, защото баща ти, изглежда, е забравил какво е написано в Библията, в книгата „Изход“, глава двадесета, в петата строфа: „Защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата“.