Пазителите на Завета

Но след време Олав започна да се бори със своята съвест. Молеше се на своя бог за прошка. Неговият бог не почиташе честта на воина. Но когато слугите на този бог съберат ръцете си и го помолят, той изчиства всички грехове, които ги мъчат. Лицемерие. Не разбирам този бог с раздвоен език, не разбирам и неговия син. Затова все още принасям жертви на моите Один и Тор. И на Браги, богът на поетите и скалдите3. Наричат ме скалдът Бард. Нито една от моите песни не е записана върху хартия; те се предават от уста на уста.

Живея в този манастир вече от двадесет години. Добре се грижат за мен. Мислят ме за светец поради близостта ми с крал Олав и с египтянина Асим. И двамата сега лежат в тайната гробница на Асим, заедно със съкровищата и свитъците, които само той можеше да чете.

Двадесет и пет години изминаха от времето, когато бяхме млади момчета, до онзи ден под жаркото юлско слънце в Стиклестад, високо в Трьонделаг, когато свети Олав бе съсечен, и през всичките тези години аз винаги бях верен на моя крал. Сега съм стар. Реших да запиша една тайна от живота, който споделях с моя крал, върху най-добрия пергамент, който може да се намери, с подострено перо и с най-доброто мастило. Преди да умра, искам да разкажа за нападението срещу царството на слънцето и храма на чуждите богове.“