Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
В стаята имаше четирима души — двама мъже и две жени. Харисън познаваше двама от тях лично, а за останалите само бе чувал. Седяха в полукръг около празен стол и малка маса. Върху масата бе поставена кана с вода, чаша и дистанционно. На едната стена на стаята висеше голям плосък телевизор.
— Добро утро — каза Харисън, сложи на масата зелена папка и огледа лицата на четиримата. Гласът му беше дълбок, със съвсем лек южняшки акцент.
Един от мъжете се облегна назад в стола си.
— Проклетият Марк Харисън. Трябваше да се досетя. — Изправи се и двамата си стиснаха ръцете.
— Радвам се да те видя, Джош — отвърна Харисън.
Едната от жените — японка, току-що прехвърлила трийсетте, с очи като маслини и подстригана на черта черна коса — поклати глава и също се изправи.
— Здравей, Марк. Надявам се, че си добре.
— Радвам се да те видя, Маико.
Останалите двама ги гледаха леко озадачени.
Харисън седна и скръсти ръце на гърдите си.
— Мисля, че ви дължа обяснение.
— Би било добре — каза Джош Томпсън.
— Първо, искам да ви благодаря, че се съгласихте да дойдете толкова бързо. Истината е, че сте доведени под фалшив претекст. Но… — вдигна ръка, като видя, че се намръщиха — … нека ви уверя, че има основателна причина за това.
— Значи не става въпрос за обучение в НАСА? — попита Маико Бюканън. — Защото на мен това ми казаха.
— Не, не става въпрос за това. Нито за семинар по разбиване на кодове — добави Харисън, като погледна Джош. — Мисля, че е най-добре първо да се запознаем. Тук сте от няколко минути, сигурно сте разменили по някоя и друга дума. Нека започна от самото начало. Да ви дам първоначална информация, така да се каже.
Стана, взе дистанционното и натисна едно копче на него, докато вървеше към екрана на стената. Светлините угаснаха.
— Питър Шерингъм — каза Харисън и снимката на мъжа, седнал най-вдясно, се появи на екрана. Имаше къдрава руса коса, сини очи и голяма уста. Харисън погледна към него. — Роден в Нюкасъл, Англия, през март 1973 година. Един от най-големите световни специалисти по създаване, контрол и деактивация на експлозиви. Сержант в британската армия от 1991 до 2004 година. Служил е в Северна Ирландия, Афганистан и Ирак. След уволнението си от армията основава „Глобекс“, водеща компания в областта на взривяването в строителството.
Пийт Шерингъм седеше с изправен гръб на стола си.
— За какво е всичко това? — попита той с леко раздразнение в гласа. Имаше силен акцент — на работник от Североизточна Англия, но говореше тихо и овладяно, като човек, когото не можеш лесно да извадиш от равновесие. — Не че се оплаквам от шампанското, но имам чувството, че не съм тук, за да науча за нов пластичен експлозив, както ми бе казано.
Харисън се усмихна и отвърна:
— Не, Пийт.
Шерингъм тъкмо се канеше да каже нещо, когато изображението на екрана се смени и се появи лицето на руса жена с невероятни тъмнокафяви очи. Той осъзна, че това е жената до него.
— Д-р Стефани Джейкъбс — продължи Харисън. — Родена в Сидни, Австралия, през юни 1975 година. Златен медалист от Олимпийските игри през 1996-а и 2000-та на сто и двеста метра свободен стил. Завършва медицинското си образование през 2001 година. Специализира лечение на изгаряния. През 2007 година става консултант в Кралската болница „Норт Шор“ в Сидни. В момента оглавява световноизвестно отделение по изгаряния. Съпругът й, майорът от специалните военновъздушни части Едуард Тревелян, загива в Афганистан през 2009 година.
Стефани Джейкъбс седеше спокойно с кръстосани крака, стиснала ръце в скута си, и не каза нищо. Русата й коса бе късо подстригана и прибрана зад ушите. Носеше елегантен костюм, който подчертаваше перфектното й тяло.
— Маико Бюканън — продължи Харисън. — Родена в Киото, Япония, през май 1974 година. Имигрира заедно с родителите си в Бостън, Масачузетс, през 1984 година. Завършва инженерство в Университета на Калифорния, Лос Анджелис. Първокласен състезател по европейски футбол, преди да бъде поканена на ускорено обучение в НАСА. Летяла е три пъти с космически совалки, последния — като командир на мисията.
— Уха! — възкликна Маико и дребното й хубаво лице грейна в широка усмивка. — Звучи страхотно — изобщо не можах да се позная!