Беки Б. и аферата с чантата

По знак, даден от Чандра, всички преминаваме в поза ваджрасана. От мястото, където се намирам, виждам някакъв старец от Шри Ланка, който върви към Чандра с две раздърпани торби. Двамата провеждат кратък разговор, през което време Чандра не спира да клати глава, а накрая старецът се оттегля унило по обраслия с храсталаци склон. Щом се уверява, че човекът е достатъчно далече и няма да ни чуе, учителят ни по йога се обръща към групата и подбелва очи с досада.

— Някакъв търговец. Пита дали някой от вас се интересува от скъпоценни камъни. Огърлици, евтини гривнички, такива работи. Казах му, че вашите мисли са концентрирани върху по-висши неща.

Хората около мен поклащат невярващо глава. А една жена с дълга червена коса изглежда даже обидена.

— Ама той сляп ли е, та да не вижда, че сме в разгара на медитацията си?! — изтъква възмутено тя.

— Той не е в състояние да проумее вашата духовна отдаденост — отбелязва Чандра и оглежда сериозно групата ни. — Със същото отношение ще се сблъскате и във външния свят. Надали ще са много онези, които ще разберат, че медитацията е храна за душата ви. И че нямате никаква нужда от… от сапфирени гривни!

Няколко човека кимат в знак на съгласие.

— Някакъв си аквамаринен медальон с платинена верижка! — махва пренебрежително с ръка Чандра. — И може ли той да се сравни с блясъка на вътрешното просветление?!

Аквамаринен медальон ли? Аквамарин ли каза той?

Аууу! Питам се колко ли ще…

Така де, не че ме интересува кой знае колко. Очевидно не. Просто онзи ден зърнах някакви аквамарини в един магазин. Ей така, от научен интерес.