Професионалистът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Мария Ракъджиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Професионалистът». Краткое содержание книги:
С интелигентен език, интересни и чудати образи, напрежение и много човешки емоции Джефри Арчър е успял да създаде интересна и невероятно приятна за четене книга.
Фицджералд пресметна, че остават още шест минути от словото. Вече бе слушал речите на Гусман поне дузина пъти — в претъпкани зали, в полупразни барове, на улицата, дори на автогарата, където кандидатът се обръщаше към местните граждани от задната част на автобуса. Фицджералд издърпа кожения калъф изпод леглото и го сложи на коленете си.
— … Антонио Херера не е кандидат на либералите — изсъска Гусман, — а на американците. Той не е нищо повече от марионетка, чиито конци се дърпат от човека в Овалния кабинет.
Тълпата отново нададе одобрителни възгласи.
Пет минути, изчисли Фицджералд. Отвори калъфа и се вгледа в „Ремингтон 700“. Не бе го виждал само от няколко часа.
— Как смеят американците да допуснат, че ние винаги ще се съгласяваме с техните желания? — излая Гусман. — Смятат се за господари само заради силата на всемогъщия долар. По дяволите доларите им!
Тълпата изпадна в екстаз, когато кандидатът за президент извади от портмонето си еднодоларова банкнота и я разкъса на парчета.
— Мога да ви уверя в едно нещо — продължи Гусман, разпръсквайки парченцата зелена хартия като конфети над слушателите си.
— Бог не е американец… — Фицджералд движеше безмълвно, но изразително устните и челюстите си, сякаш произнасяше думите без глас.
— Бог не е американец! — изкрещя Гусман.
Фицджералд внимателно изтегли от кожения калъф дръжката от фибростъкло.
— След две седмици на гражданите на Колумбия ще бъде дадена възможността да изкажат мнението си пред целия свят — изкрещя Гусман.
— Четири минути — прошепна Фицджералд, докато гледаше към екрана и имитираше усмивката на кандидат-президента.
Той взе барабана от неръждаема стомана от мястото му в калъфа и го завинти здраво към дръжката. Пасна като ръкавица.
— Каквито и срещи на високо равнище да се състоят по света, Колумбия отново ще седне на масата за конференции. Вече няма само да четем във вестниците какво се е случило. За година ще накарам американците да ни третират не като страна от Третия свят, а като равна на тях държава.
Тълпата крещеше, когато Фицджералд вдигна оптическия мерник „Леополд 10“ от мястото му в калъфа и го плъзна в двата малки канала, намиращи се над цевта.
— За сто дни ще видите такива промени в нашата страна, каквито Херера не би повярвал, че е възможно да станат и за сто години. Защото, когато аз стана ваш президент…
Фицджералд бавно намести приклада на „Ремингтон 700“ на рамото си. Почувства го като стар приятел. Но в края на краищата така трябваше и да бъде, всяка част бе ръчно изработена по негово точно описание.
Той повдигна оптическия мерник към образа на телевизионния екран и подреди в една линия малката редица от хиляда точки, докато те се центрираха на три сантиметра над сърцето на кандидат-президента.
— … да се справим с инфлацията…
Три минути.
— … да надвием безработицата…
Фицджералд издиша.
— … и така да победим бедността…
Фицджералд преброи „три… две… едно“, после бавно натисна спусъка. През глъчката навън едва чу прещракването.
Фицджералд свали пушката, стана от леглото и остави кожения калъф на пода. Щяха да изминат още деветдесет секунди, преди Гусман да стигне до ритуалното заклеймяване на президента Лоурънс.
Взе куршум от малкия кожен прорез в капака на калъфа. Отвори цевта и го пъхна в патронника, сетне затвори цевта с уверено движение нагоре.
— Това е последният шанс за гражданите на Колумбия да преодолеят напълно пагубните провали от миналото — извика Гусман, а гласът му се извисяваше с всяка изречена дума. — Така че трябва да сме сигурни в едно…
— Една минута — промърмори Фицджералд.