Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Майката на Али се обърна към тях.
— Момичета, защо не изчакате на терасата?
— Няма да се бавя много — бързо каза Али, като им се усмихна извинително. — Веднага слизам.
Хана се спря, объркана. Спенсър хвърли един бърз поглед в опит да разбере чия тетрадка държи Али. Госпожа Дилорентис повдигна вежди.
— Хайде, момичета. Слизайте.
Четирите преглътнаха тежко и тръгнаха надолу по стълбите. Щом се озоваха на верандата, те заеха обичайните си места около грамадната маса — Спенсър в единия край, а Ариа, Емили и Хана — отстрани. Али сядаше на другия край, точно до монтираното от баща й басейнче за птици. Известно време четирите момичета наблюдаваха двойка кардинали да си играят в студената чиста вода на басейнчето. Когато една синя сойка се опита да се присъедини към тях, кардиналите се разпискаха и бързо я прогониха. Изглежда, че птиците се деляха на групички, също като момичетата.
— Това горе беше много странно — прошепна Ариа.
— Смяташ ли, че Али е в беда? — попита тихо Хана. — Ами ако й забранят да излиза и не дойде да спи у Спенсър?
— Защо да е в беда? Нищо лошо не е направила — прошепна Емили, която винаги защитаваше Али. — Момичетата й викаха Убиеца, като личния питбул на Али.
— Поне ние не знаем за такова нещо — промърмори Спенсър през зъби.
В този момент госпожа Дилорентис изхвръкна през вратата на верандата и хукна през поляната.
— Гледайте да не объркате размерите! — извика тя на работниците, които се бяха разположили мързеливо върху огромния булдозер в задния двор на имението. Семейство Дилорентис строяха двайсетместен белведер за летни партита и Али беше споменала, че майка й следяла много строго целия процес, въпреки че те все още бяха на етап изкоп. Госпожа Дилорентис се отправи с бърза стъпка към работниците и започна да им се кара. Диамантеният й сватбен пръстен проблясваше на слънцето, докато тя ръкомахаше бурно. Момичетата се спогледаха — изглежда, че конското на Али не беше продължило твърде дълго.
— Момичета?
Али стоеше на края на верандата. Беше сменила блузата с избеляла морскосиня тениска на „Абъркомби“. Изглеждаше доста разстроена.
— Ами… Здравейте.
Спенсър се изправи.
— За какво ти се кара?
Али примигна. Очите й шареха напред-назад.
— Да не би да си се забъркала в нещо без нас? — извика Ариа, опитвайки се да прозвучи така, все едно я дразни. — И защо си се преоблякла? Онази блузка беше толкова сладка.
Али все още изглеждаше объркана… и донякъде разстроена. Емили се надигна от стола.
— Искаш ли да си… ходим? — Гласът й прозвуча неуверено. Останалите погледнаха нервно към Али — това ли искаше тя?
Али завъртя синята мънистена гривна около китката си три пъти. После тръгна по верандата към обичайното си място и седна.
— Разбира се, че не искам да си тръгвате. Мама ми беше ядосана, защото аз… Отново изпрах хокейния екип с нейното бельо. — Тя примирено сви рамене и завъртя очи.
Емили прехапа долната си устна.
— Нима ти се ядосва заради това?
Али вдигна вежди.
— Познаваш мама, Ем. По-стриктна е и от Спенсър — каза тя и се захили.
Спенсър хвърли един убийствен поглед към Али, докато Емили прокара палец по един от жлебовете на тиковата маса.
— Няма за какво да се тревожите, момичета. Нито съм наказана, нито нищо. — Али притисна дланите си една към друга. — Нашата нощна феерия ще продължи по план!
Четирите девойки въздъхнаха с облекчение и особеното, напрегнато чувство започна да се изпарява. Но всяка от тях имаше странното усещане, че Али не им казва всичко — и нямаше да й е за пръв път. В един миг Али може да е най-добрата им приятелка, в следващия се отдалечава от тях, обажда се на тайнствени хора и изпраща тайни есемеси. Не трябваше ли да си споделят всичко? Другите момичета определено бяха споделили доста неща — всяка от тях бе разкрила на Али по една тайна, която никой, абсолютно никой друг не знаеше. И, разбира се, съществуваше голямата обща тайна за Джена Кавана — онази, която се бяха заклели, че ще отнесат в гроба.
— Като говорим за нощната феерия, имам големи новини за вас — каза Спенсър, като ги откъсна от мислите им. — Познайте къде ще я прекараме.
— Къде? — Али се наведе напред, облегната на лакти, като бавно възвръщаше обичайния си вид.
— Хамбара на Мелиса! — извика Спенсър. Мелиса беше по-голямата сестра на Спенсър.