Петата вълна
- Автор: Янси Рик
- Серия: The 5th Wave #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712527
- Переводчик: Пламен Кирилов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Петата вълна». Краткое содержание книги:
Петата вълна идва, а Каси трябва да избяга от тях. Тях - съществата, които изглеждат като нас, които знаят как мислим и които са тук, за да ни убият.
Да си сам, означава да оцелееш. Или поне така вярва Каси, докато не среща Ивън Уолкър. Красив и загадъчен, Ивън може би е единствената надежда на Каси да спаси братчето си - и дори себе си. Но изборът е труден, защото е избор на живот и смърт.
Усетих, че има нещо, още докато се промушвах през разбитата входна врата на бензиностанцията. На пръв поглед всичко беше, както го оставих миналата седмица — същите надраскани с графити стени и преобърнати рафтове, подът, осеян с празни кутии и изсъхнали изпражнения на плъхове, разбитите касови апарати и разграбените витрини. Същата отвратителна, воняща каша, в която газех всяка седмица от месец насам, за да стигна до склада зад хладилните витрини. Защо хората бяха грабили бира и безалкохолно, пари от касите и трезора, ролки лотарийни билети и какво ли не, но бяха пренебрегнали два палета питейна вода, така и не можах да разбера. Какво ли си бяха мислили? Идва извънземният Апокалипсис, грабете бира!
Същата разруха, същата смрад на плъхове и развалена храна, облачетата прах, танцуващи в мътната светлина на зацапаните прозорци, целият застинал и непокътнат ред на безпорядъка.
И все пак.
Нещо беше различно.
Стоях насред натрошените стъкла в малкото преддверие. Не го виждах. Не го чувах. Не чувствах мириса му. Но знаех, че има нещо.
Нещо различно.
Хиляди години ни делят от нашето животинско минало. Но дълбоко в гените ни нашите ловни инстинкти са още живи. Бдителността на газелата и антилопата, вятърът, който шумоли в тревата, сянката, която пробягва през дърветата. Вътрешният глас, който ти подсказва „Ей, внимавай, близо е!“
Близо е.
Не разбрах как съм свалила автомата от рамото си. Висеше на гърба ми; миг по-късно беше вече в ръцете ми с насочено дуло и свален предпазител.
Близо е.
Не бях стреляла по нещо по-различно от заек и то само за да разбера как се прави, и дали откатът от изстрела няма да откачи рамото ми. Веднъж стрелях над глутница диви кучета, които проявяваха нездрав интерес към лагера ми. Друг път почти отвесно, целейки се в малко трептящо петънце от зеленикава светлина — техният междузвезден кораб, който безшумно се плъзгаше на фона на Млечния път. Признавам, беше глупаво. Все едно сложих билборд с огромна стрелка, сочеща към мен, и надпис „Ехоооо, ето ме!“
След злополучния експеримент със заека, който превърна бедното животинче в неузнаваема пихтия от разкъсани черва и кости, се отказах от идеята да използвам автомата за ловуване. Дори не стрелях за упражнение. В тишината, която се възцари след Четвъртата вълна, всеки изстрел отекваше като ядрена експлозия.
И все пак моят M16 беше най-добрият ми приятел. Винаги до мен, дори и през нощта, мушнат в спалния чувал, предан и истински. През Четвъртата вълна не може да си сигурен дали хората са все още хора. Но в това, че оръжието е оръжие, няма никакво съмнение.
„Тихо, Каси! Близо е!“
Близо е.
Трябваше да избягам. Това ми подсказа вътрешният глас. Той е по-стар от мен. Стар, колкото човечеството.
Трябваше да се вслушам в този глас.
Вместо това чувах тишината на изоставения магазин. Ослушвах се напрегнато. „Онова“ беше близо. Предпазливо направих една крачка и строшените стъкла едва доловимо изпукаха под краката ми.
И тогава Онова произведе звук: нещо между кашлица и стон. Идваше откъм задното помещение, зад хладилните витрини; откъм палетите с водата ми.
Повече нямах нужда от вътрешния си глас. Беше ясно какво да правя, очевидно беше. Бягай!
Но не побягнах.
Първо правило за оцеляване в Четвъртата вълна: не вярвай на никого. Все едно как изглежда. Другите са много изкусни в заблудите. Впрочем, те са изкусни във всичко. Няма значение, че някой изглежда нормално, говори правилно и постъпва според очакванията ви. Нима смъртта на баща ми не го доказа? Дори и човекът пред вас да е спаружена старица, по-миловидна и от леля ви Тили със сладко коте в скута си, не може да сте сигурни — и няма как да сте сигурни — че не е от тях. Както и че не крие зареден пистолет зад котенцето.
Струва ви се абсурдно? Помислете пак. С времето ще ви се стори съвсем естествено. Никакви миловидни бабички!
Именно това е най-трудното. Ако мислех само за това, трябваше да не мърдам от спалния чувал, да се завия през глава и бавно да умра от глад. Да си предпазлив значи да не вярваш на никого.
Не. По-добре да рискувам леля Тили да се окаже една от тях, отколкото да се размина с някой от оцелелите.
Шибана работа.
Слаби сме, защото сме разпокъсани. Така е далеч по-лесно да ни изловят. И унищожат. Силите на Четвъртата вълна ни обричат на отшелничество. Разделени един от друг ние сме слаби и бавно полудяваме от самота и ужасното предчувствие за неизбежното.