Великата китайска зоологическа градина

Хонконг, Китай 17 март

Един месец по-късно

Лъскавата машина се носеше в небето над Южнокитайско море, понесла двамата си пътници, които никога досега не се бяха качвали в частен самолет – Си Джей Камерън и брат ѝ Хамиш.

Машината бе „Бомбардир Глобал 8000”, най-скъпият частен самолет на света, предпочитан от саудитски принцове и руски милиардери. Той обаче не принадлежеше на конкретен човек. А на китайското правителство.

Докато самолетът кацаше на международното летище на Хонконг, ултрамодерен комплекс, построен на огромен изкуствен остров, доктор Касандра Джейн – Си Джей – Камерън гледаше през прозореца.

– Има ли нещо, което китайците да не могат да създадат? – попита тя, докато се взираше навън.

– Чух, че са създали изцяло фалшиви магазини „Епъл” – каза Хамиш. – Чете ли за това? Не става въпрос само за няколко айфони ментета, а за цели скапани магазини. С все Джиниъс баровете[2]. Всички служители си мислели, че работят за „Епъл”!

Си Джей изгледа косо брат си.

– Голям си умник.

Пред стълбата на самолета ги очакваше черна лимузина „Майбах”. До нея стоеше красива млада китайка с безупречно изгладен тъмносин костюм с пола. Всеки косъм на главата ѝ си стоеше точно на мястото. В ухото си имаше слушалка, която като че ли никога не се сваляше. Английският ѝ беше безупречен.

– Доктор Камерън, господин Камерън, добре дошли в Китай – каза тя. – Аз съм На и ще ви съпровождам по време на престоя ви тук. Ако имате нужда от нещо, каквото и да е то, не се колебайте да се обръщате към мен. Ще имате на разположение всичко.

Качиха се в лимузината и тя излезе през страничен портал, подминавайки митническата проверка, и ги откара до хотел „Четири сезона”, където бяха настанени в панорамни апартаменти с предварително платени разходи. Казаха им, че на следващата сутрин ще ги вземат точно в девет.

Всичко това бе крайно необичайно за Си Джей Камерън.

Някога известен херпетолог (специалист по влечугите), сега Си Джей работеше като ветеринар в зоопарка на Сан Франциско. Беше на 36, висока почти един и седемдесет, с пронизващи кехлибарени очи и спускаща се до раменете руса коса.

Беше атлетична и красива по типичния за спортистите начин. Мъжете често я приближаваха с надеждата да я ухажват, но рязко спираха и се обръщаха, когато забелязваха страшните белези по лявата страна на лицето ѝ.

Белезите започваха от лявото око, стигаха до ъгълчето на устата ѝ и приличаха на поредица зле подредени хиксове. Очният хирург бе спасил окото ѝ, а пластичният, един от най-добрите в Америка, беше успял да реконструира челюстта ѝ, но порезните рани по лявата буза се бяха оказали твърде голямо предизвикателство дори за него.

На Си Джей не ѝ пукаше. Нито за баналните мъже, нито за херпетологията. Не и след инцидента. А и без това открай време си беше мъжкарана. Не си правеше труда да се гримира и нямаше нищо против да си изцапа ръцете. Живееше на открито – преходи в планината, палатки, езда. Понякога дори предпочиташе компанията на конете пред тази на хората.