Великата китайска зоологическа градина

Докато влакът се носеше устремно към кратера, заместник-директорът Шан бързо облече нов блейзър.

Дрехата беше яркочервена като предишната, но с различна емблема на гърдите – златен дракон, свит в златен кръг на фона на китайското знаме. Около изображението имаше надпис Великата драконова зоологическа градина на Китай.

На гостите бяха раздадени червени папки със същото лого.

Си Джей беше заинтригувана, но и объркана. Двамата домакини бяха изпълнили пред очите ѝ внимателно подготвен номер.

Изпита и леко раздразнение, когато забеляза самодоволните физиономии на телевизионната репортерка Син Сили и хората ѝ, които заснемаха изненаданата ѝ реакция. В съзнанието ѝ отекна ехидната забележка на Син, че Си Джей няма още дълго да е сред водещите експерти по големи влечуги в света.

Ху Тан закрепи с карфица логото на парка на ревера си и каза:

– Трябва да се извиня за фалшивите надписи на гарата и униформите на хората ни, но това бе нужно, за да запазим зоологическата градина в тайна. Както ще видите, измамата си заслужава.

След пет минути скоростният влак влезе в гара пред централния вход на Великата драконова зоологическа градина на Китай.

Сградата беше великолепна.

Издадена от склоновете на огромния кратер, тя представляваше величествена бяла постройка, подобна на кръстоска между замък и космически кораб. Височината ѝ бе поне четирийсет етажа. Две кули се извисяваха към небето от покрива в двата края на централната постройка.

Стените бяха от блестящ бял мрамор и безупречно гладки, сияещи от отразената слънчева светлина. Не можеше да се види нито един ръб – всичко бе от заоблен мрамор, стъкло и стомана. Истински постмодерен шедьовър.

Дълъг сребрист мост над ров водеше до величествена сребриста порта, през която се влизаше в невероятната сграда. В момента мостът бе спуснат.

Цялата сграда се издигаше покрай южния склон на огромния кратер и стигаше до самия му ръб.

Пред блестящата бяла постройка имаше огромен площад. В центъра му гордо се издигаше гигантска статуя на дракон, изправен на задните си лапи, с разперени криле и зейнала паст. Височината му беше най- малко двайсет метра.

– Централният вход е проектиран от престижното германско архитектурно бюро „Гьоте и Лоте” – каза Шан, докато водеше групата през площада към моста. – А статуята на кристалния дракон е дело на френския скулптор Кристиел. Поразителна е, нали?

– Великолепна... – промълви Улф.

– Невероятна... – добави Пери.

Си Джей не каза нищо, докато минаваше под статуята.

Всичко наоколо – мраморният площад, кристалният дракон, ровът, мостът, постмодерният замък – всичко просто искреше.

Трябваше да признае, че гледката е наистина впечатляваща. Даже нещо повече – изключителна, както е изключителен „Дисниленд”.

Но докато си мислеше това, Си Джей си даде сметка, че Сиймор е прав – нито едно от тези чудеса не бе дело на самите китайци, а на европейски архитекти и хора на изкуството.