Синьо злато

— Да не грешите?

— Възможно е. Но не мисля.

— Поискахте ли им обяснение?

— Да. Предложиха ми една абсурдна теза, според която най-прекият път между две точки не била свързващата ги права и затова била виновна кривината на земния контур.

Филипо вдигна вежди, учуден от такова обяснение, но все още неубеден.

— Де да знам.

Франсешка си спомни други странности.

— Когато се качиха на борда, те казаха, че са заместници.

— Да, титулярите били по други задачи. Те им правели услуга.

— Много странно — поклати глава Франсешка. — Защо изобщо трябваше да повдигат въпроса? Сякаш са искали да неутрализират евентуално любопитство от моя страна. Но защо?

— Имам известно понятие от навигация — промълви замислен Филипо. — Ще ида да проверя. — И той се отправи пак към пилотската кабина. Донесе се мъжки смях и след няколко минути той се върна ухилен. Щом седна, усмивката му помръкна.

— Там има прибор, който показва първоначално зададения курс. Но ние не следваме синята линия, както би трябвало. И за компаса сте права. Не сме на верния курс — заключи той.

— Какво, за бога, става, Филипо?

Чертите на лицето му се изопнаха.

— Има нещо, което вашият баща не сподели с вас.

— Не разбирам.

Филипо погледна към затворената врата на пилотската кабина.

— До ушите му стигнали разни работи. Не че сте в опасност, но достатъчно, за да го накара да ме изпрати с вас, в случай на нужда от помощ.

— Май и двамата имаме нужда от помощ.

— Да, senhora. Но за нещастие, ще трябва да се справим сами.

— Имате ли оръжие? — внезапно попита тя.

— Разбира се — отвърна Филипо, донякъде развеселен от грубия въпрос в устата на тази красива и изискана жена. — Искате да ги застрелям ли?

— Нямах предвид това. Не, разбира се — отвърна тя мрачно. — Имате ли някаква идея?

— Един пистолет не се използва само за стрелба — каза охранителят. — С него може да се заплашва, да се принуждават някои хора да правят нещо, което не им се ще.

— Като например, да ни возят в правилната посока?

— Надявам се, senhora. Ще отида отпред и учтиво ще ги помоля, да се приземят на най-близкото летище, като уточня, че такава е вашата воля. Ако откажат, ще им покажа оръжието и ще ги уведомя, че не бих желал да го използвам.

— Вие не можете да го използвате! — забеляза с тревога Франсешка. — Ако пробиете корпуса при тази височина, кабината ще се разхерметизира и всички ще загинем за секунди.

— Това ще ги уплаши още повече — той стисна ръката й. — Обещах на баща ви, че ще се грижа за вас.

Тя разтърси глава, сякаш за да пропъди неприятностите.

— Ами, ако греша? Ако те просто си вършат работата?