Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
— Добре, доколкото ми е известно.
— Ербап жена! Сигурно ти е обяснила какво се очаква от теб.
— В общи линии. Каза, че ще участвам в разс…
— Забрави. Ето новите правила. Първо, отсега нататък ще слушаш мен, само мен и никой друг. Второ, няма да предприемаш нищо на своя глава. Трето, една самосиндикална проява и те изпращам обратно в Норвегия с първия самолет.
Маккормак изрече всичко това с усмивка, но посланието беше кристално ясно: не се бъркай в следствието, защото присъстваш в качеството на наблюдател. „Да си бях взел бански и фотоапарат“ — помисли си иронично Хари.
— Доколкото разбрах, Ингер Холтер е била телевизионна звезда в Норвегия?
— Твърде силно казано, сър. Преди няколко години водеше младежко предаване. Преди да се случи това нещастие, хората почти я бяха забравили.
— Казаха ми, че вестниците у вас отразяват широко случая. Двама кореспонденти вече пристигнаха. Дадохме им всичката си информация, а тя не е никак много. Съвсем скоро ще им писне и ще си тръгнат. Не знаят за идването ти. Имаме си други хора, които да им бъдат бавачки. Ти не бери грижа.
Хари благодари — и то със съвсем искрена признателност. Никак не му се нравеше перспективата амбициозни норвежки журналисти непрекъснато да му дишат във врата.
— Ще бъда откровен с теб, Хоули, и ще ти кажа как стоят нещата. Началникът ми ме осведоми, че административните шефове в Сидни ни пришпорват да разкрием убийството в максимално кратък срок. Както обикновено, всичко опира до политика и пари.
— Пари?
— Тази година се очаква безработицата в Сидни да надхвърли десет процента. Всяка стотинка от постъпленията в туристическия бранш е ценна за града. След три години домакинстваме на олимпиадата и туристическият поток от Скандинавия бележи силен ръст. Убийство, при това неразкрито, ще лепне клеймо върху имиджа на Сидни. Правим всичко по силите си. Сформирахме екип от четирима следователи, осигурихме им приоритетен достъп до ресурсите в управлението — бази данни, анализи на криминални експерти, лаборанти и така нататък.
Маккормак взе един лист и го огледа намръщено.
— По първоначалния план трябваше да си партнираш с Уодкинс, но щом изрично си помолил за Кенсингтън, не виждам причина да се противопоставям.
— Сър, не си спомням да съм…
— Кенсингтън е свестен пич. Малцина от туземците постигат неговия успех.
— Наистина ли?
Маккормак сви рамене.
— Какво да се прави. Е, Хоули, ако изникне нещо, знаеш къде да ме намериш. Въпроси?
— Само едно питане за деловите отношения. Чудя се дали „сър“ се употребява, когато се обръщаш към началник, или е твърде…?
— Формално? Сухо? Такова е, но на мен ми харесва. Напомня ми, че аз командвам парада, а не друг — Маккормак избухна в боботещ смях и приключи срещата със сочно ръкостискане.
— През януари пристигат най-много туристи — поясни Ендрю, докато си проправяха път през натовареното движение около „Съркюлър Кий“. — Някои идват да видят Операта, други — да се разходят с корабче из пристанищния район, трети — да изплакнат очи с мацките на Бондай Бийч. Жалко, че ти трябва да работиш.
— Всъщност нямам нищо против — сви рамене Хари. — Туристическите атракции ми докарват потни вълни и ме изнервят.
Излязоха на Ню Саут Хед Роуд и тойотата ускори на изток към Уотсънс Бей.
— Източните квартали в Сидни не са като източните в Лондон — обърна му внимание Ендрю, докато подминаваха къщите — коя от коя по-модерни. — Този район се нарича Double Bay — „Двойният залив“, но го наричаме Double Pay — „Двойната цена“.
— Тук ли е живяла Ингер Холтер?
— Известно време е споделяла апартамент с гаджето си в „Нютаун“, но след като скъсали, се пренесла в гарсониера в „Глийб“.
— А гаджето?
Ендрю сви рамене.
— Австралиец, компютърен инженер. Запознали се преди две години, когато Ингер дошла тук на почивка. Има алиби за вечерта на убийството и не се вписва в прототипа на класическия убиец. Но човек никога не знае, нали?
Паркираха в подножието на Геп парк — една от многото зелени площи в Сидни. Стръмни каменни стъпала водеха до парка, брулен от силни ветрове, защото бе разположен високо над Уотсънс Бей на север и Тихия океан на изток. Отвориха вратите на тойотата и горещината ги блъсна. Ендрю си сложи чифт големи слънчеви очила, които Хари свързваше с норвежки порнокрал. По неизвестна причина днес австралийският му колега се бе изтупал във втален костюм. Тъмнокожият широкоплещест мъжага изглеждаше малко комично в очите на Хари, докато се клатушкаше пред него по пътеката.