Най-непохватната вещица
- Автор: Мерфи Джилл
- Серия: Най-непохватната вещица #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Най-непохватната вещица». Краткое содержание книги:
— Свършиха ни черните — обясни мис Какъл със закачлива усмивка.
Госпожица Хардбрум също се усмихна, но злобно.
След церемонията всички се втурнаха, за да видят котето на Милдред.
— Мисля, че Х. Б. има пръст в това — каза Мод мрачно. („Х. Б.“ беше прякорът, който използваха за госпожица Хардбрум.)
— Изглежда малко безлично, нали? — попита Милдред, докато почесваше малкото тигърче по главата. — Но за мен това няма никакво значение. Само трябва да му измисля друго име, защото мислех да го нарека Черньо. Хайде да ги заведем на спортната площадка и да видим как ще се справят с летенето на метла.
Почти всички вещици-първокурснички бяха в двора и опитваха да убедят озадачените си котенца да седнат върху метлите. Няколко вече се бяха вкопчили с нокти в тях, а едно от животинчетата, което принадлежеше на доста самодоволна млада вещица, наречена Етел, бе седнало напълно изправено и си чистеше лапите, като че ли бе летяло на метла през целия си живот.
Както споменах и преди, да летиш на метла не е лесно. Първо, нареждаш на метлата да се вдигне във въздуха и тя се носи над земята доста дълго време. След това сядаш на нея, тупваш я рязко и започваш да летиш. Когато вече си нависоко, можеш да накараш метлата да направи почти всичко, като й нареждаш: „Надясно! Наляво! Спри! Слез малко надолу!“ и така нататък. Трудната част е балансирането, защото, ако се наведеш малко повече на една страна, може лесно да изгубиш равновесие и в такъв случай или ще паднеш, или ще се окажеш увиснала надолу с главата и тогава ще трябва само да се държиш за метлата, с поли, преметнати върху главата ти, докато някоя приятелка не ти се притече на помощ.
Първите няколко седмици Милдред падаше и се блъскаше в различни препятствия, преди да започне да лети на метлата си сравнително добре. Изглеждаше, че котето й щеше да има същия проблем. Когато го постави на края на дръжката, то просто падна долу, дори без да се опита да се задържи. След много опити Милдред вдигна котето и леко го раздруса.
— Чуй ме! — каза тя строго. — Мисля, че трябваше да те нарека Глупчо. Ти дори не се опитваш да се задържиш върху метлата. Всички останали го правят — погледни приятелите си.
Котенцето се взря тъжно в нея и я близна по нослето с грапавия си език.
— О, хайде сега — каза Милдред с по-нежен глас. — Не съм ти истински ядосана. Хайде да опитаме отново.
И тя постави котето обратно върху метлата, а то тупна шумно на земята.
Мод имаше по-голям късмет. Нейното коте висеше ужасено с главата надолу.
— Е, добре — разсмя се Мод. — Все пак е някакво начало.
— Моето не става за нищо — оплака се Милдред, като седна на метлата си, за да си почине.
— Не се притеснявай — отвърна Мод. — Помисли си колко им е трудно да се задържат като използват само ноктите си.
Идея проблесна в ума на Милдред и тя се шмугна в училището, като остави котенцето си да преследва едно листо на земята, докато метлата ѝ продължаваше да се носи търпеливо във въздуха.
Момичето се върна, понесло ученическата си чанта, която закачи в края на метлата и след това намести животинчето вътре. Учуденото личице на котето надничаше от чантата, докато Милдред летеше доволна над двора.
— Виж, Мод — извика тя от около метър над земята.
— Но това е измама — възкликна приятелката й, докато гледаше чантата. Милдред долетя обратно и стъпи на земята, смеейки се. — Не мисля, че Х. Б. ще го одобри — продължи замислено другото момиче.
— Много си права, Мод — каза леден глас зад тях. — Милдред, скъпа моя, предполагам, че ще ти бъде дори още по-лесно с кормило и седло.
Милдред се изчерви.
— Съжалявам, госпожице Хардбрум — промърмори тя. — То не можеше да запази равновесие много добре — моето коте, така че… Помислих си, че… Може би… — Гласът й заглъхна под строгия взор на учителката. Момичето откачи ученическата си чанта и върна озадаченото коте на земята.
— Момичета! — Класната им ръководителка плесна с ръце. — Бих искала да ви напомня, че утре сутринта имате тест по отвари. Това е всичко.
И като каза това, тя изчезна. Буквално.
— Бих искала да не прави така — прошепна Мод, гледайки мястото, на което стоеше класната им преди малко. — Никога не можеш да си сигурна дали си е тръгнала или не.