Обвинена в убийство

Барбара (Бу) Фени беше по къси дънки, черна тениска с бял надпис: „Обичам Обама“ и зелени гуменки на бос крак. Рижата й коса беше вързана на конска опашка. С всеки изминал ден все повече заприличваше на майка си. Пашамей (Шами) Джоунс-Фени беше по спортен екип, бели чорапки и черно-бели обувки с връзки. Тъмната й кожа беше гладка като на бебе, а къдравата й кестенява коса беше късо подстригана. Тя също заприличваше все повече на майка си. Едното момиче беше плод на проваления му брак, другото — на адвокатската му практика. Преди две години той бе защитавал майката на Шами по дело за убийство, което бяха спечелили, но само два месеца по-късно тя бе умряла от свръхдоза хероин. Шами си нямаше никого освен Бу и нейния баща адвокат и накрая той бе решил да я осинови.

— Добро утро, момичета!

— Здравей, мистър Фени — отвърна Шами.

— Колко ти е пулсът? — попита Бу.

— Не съм си го мерил.

— Чувстваш ли прималяване, вие ли ти се свят? Имаш ли болки в гърдите?

— Не, Бу, нищо ми няма.

— И все пак, Скот, аз мисля, че трябва да внимаваш с холестерола.

— Аз пък мисля, че трябва да смениш тая тениска. В училище няма да им хареса много.

— Казах й, мистър Фени — обади се Шами. — Казах й, че не бива да носи тениска, която да напомня на богатите бели хора, че в Белия дом живее черен.

Консервативните републиканци в градчето — т.е. практически цялото население на Хайланд Парк — не бяха гласували за Обама. След изборите пък се бяха надявали, че Джордж У. Буш ще дойде да живее в Хайланд Парк и ще излекува раните им от поражението, но вместо това той се бе оттеглил в любимия си Северен Далас. Дори Дик Чейни се бе отказал от своя дом тук и се бе преселил в Джаксън Хоул, Уайоминг. Буш поне бе дал на някогашните си съграждани утешителна награда — президентска библиотека на името му на стойност 300 милиона долара, която да бъде изградена в кампуса на Южния методистки университет.