Обвинена в убийство

— Преди две години ме учеше как да замахвам, а сега е звезда, печели турнири и милиони. Ти също можеш, Скоти. Да изкарваш пари, имам предвид. Какво разправяше едно време на стажантите си? „Ако искате да играете на късмет, вървете в Лас Вегас. А ако искате на четирийсет да не си знаете парите, елате в нашата кантора.“ Ти си едва на трийсет и осем. Имаш още време да спасиш кариерата си. Само дето няма да работиш за „Форд, Стивънс“.

— Какво искаш да кажеш?

Дан Форд замълча и пое дълбоко въздух в дробовете си, сякаш се канеше да направи важно съобщение.

— Как ти звучи „Форд, Фени“?

— „Форд, Фени“?

— Името ти ще е отвън на входа, до моето, където му е мястото. Където винаги му е било мястото. Скоти, ти ми беше като син!

— Докато не ме уволни. Какво беше това, сурова бащинска обич?

Един-единствен път Скот бе отказал да се подчини на волята на Дан Форд. Което му бе струвало кариерата.

— Това беше грешка. Имам достатъчно мъжество, за да си го призная. Надявам се, че и ти ще проявиш мъжество да ми простиш. — Дан вдигна рамене. — Мак вече не е между живите, така че няма конфликт на интереси.

Сенатор Мак Маккол бе починал преди година от рак на простатата. Той беше дългогодишен клиент на „Форд, Стивънс“. Конфликтът на интереси бе възникнал, когато Скот бе служебно назначен от съдия Бъфорд да представлява майката на Шами — чернокожа проститутка на име Уанда Джоунс, обвинена в убийството на Кларк Маккол, сина на сенатора, след като той ползвал услугите й една съботна вечер. Тогава Дан Форд бе наредил на Скот да си направи отвод, за да не пострада президентската кандидатура на Маккол, но Скот бе отказал и Дан го бе уволнил. С което амбициозните години от кариерата на Скот Фени бяха приключили внезапно.

— Скоти, при нас бизнесът процъфтява. Откакто напусна, съм назначил петдесет нови адвокати. Ела и се възползвай.

— Процъфтява? В тази икономическа криза?

— Фалити, моето момче. Никога преди не е имало толкова фалити на фирми, а адвокатите получават парите си първи, преди кредиторите. — Дан се изсмя гърлено. — В днешно време и за да забогатееш, и за да фалираш, ти трябва адвокат. Не е ли велика американската демокрация?

Усмивката на Дан се стопи; той вдигна ръка и бащински я положи върху рамото на ученика си.

— Върни се във фирмата. Подреди живота си, а и живота на момичетата.

— Дан…

— Помисли си, Скоти, става ли? Помисли си кое би било най-добре за децата ти.

— Дадено.

Двамата се здрависаха отново, а после Дан се обърна и си тръгна, потраквайки с токовете на скъпите си обувки по излъскания паркет. Постепенно стъпките му заглъхнаха и Скот остана сам в огромната зала, сам с поражението си. Сам с мислите си.

Един милион долара годишно. Всяка година. Година след година. Колеж. Сватби. Ипотека. Летувания. Кабелна телевизия. Айфони. Зъбни скоби. Всичко, което момичетата искаха, от което имаха нужда. С изключение на майка. А от него се искаше едно: да се върне към тъмната страна в адвокатския бизнес. Да работи за корпорации, заплащащи по 750 долара на час на адвокати, готови да се продадат с наддаване.