Графиня просякиня

Младата господарка излезе от стаята, където беше настанила графиня Ирма, и каза, че твърде малко е научила от нея. Тя каза още, че жената търсела своето дете, което била загубила преди няколко месеца.

Тогава господарят реши, че трябва да се е случило нещо съдбоносно, и разпореди на другия ден младата господарка да разпита подробно графиня Ирма и ако е възможно да й се помогне.

Но на сутринта стаята бе намерена празна. Графинята беше оставила една бележка, в която благодареше на домакините за оказаното й гостоприемство, и се извиняваше, че повече не може да остане в техния дом.

Добре схванах нейните преживявания! Срещата е била много мъчителна за нея. Това и за мен бе едва поносимо.

Графиня Ирма беше се подписала под записката с името Ирма Н., но мога да се закълна, че беше тя. На моята господарка тя казала само, че искала да отиде в Марвил, където предполагала, че се намирало нейното дете. Друго нищо не можахме да научим.

Но никога не ще забравя голямата нищета, в която я видях, дори да бих живял още сто години. Толкова много плаках и я съжалявах. Затова и написах писмото.

А сега, господин графе, извинете ме, че се осмелих да ви разсърдя с това писмо. Но аз не можех да постъпя другояче. Бях длъжен да ви пиша. В мига, когато довърших писмото, почувствах, че голям камък падна от сърцето ми. Вече мога да бъда пак напълно спокоен.

Сбогом, добри ми графе.

Приемете моите почитания

Ваш покорен слуга Ернст Крюгер